Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Прогнози и анализи в Деня на Земята

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако пандемията има и положителни страни, те несъмнено са свързани с природата. Индустриите спряха, икономиката е на пауза, човечеството – изолирано, а Земята поема глътка въздух.

Възможно ли е интересите на хората да се съвместят с добруването на планетата, а и ако не мислим за нея, какво бъдеще ни очаква?

В Деня на Земята, най-големият нерелигиозен празник в света, в "Нашият ден" гостуват климатологът Георги Стефанов, политологът Георги Киряков и икономистът Григор Сарийски.

Георги СтефановИма ли връзка между загубата на природа и загубата на имунитет? 

"Има връзка между загубата на природа и възхода на епидемиите – изтъква Георги Стефанов.

Разликата между пандемията и климатичната криза е, че с първата вероятно ще се справим, случи ли се втората в подобен мащаб – не, а подобна катастрофа предстои, ако не направим нещо.

Въпросът е какво ще възстановяваме икономиката такава каквато е в момента  бавна, линейна, въглеродно-интензивна, изчерпваща ресурсите, произвеждаща опасни отпадъци и токсични замърсители? Защото, искаме ли да избегнем климатичната криза, трябва да изграждаме кръгова, устойчива, базирана на иновации икономика."

"Хората нямат търпение да се върнат на работа, но това връщане означава да продължат да издевателстват над Земята. Сега Земята си е взела почивка. Има общности от Индия, които за първи път от 30 години видяха Хималаите. Ние в София за първи път от много години успяхме да видим звездите нощем, изтъкна Георги Киряков.

Георги КиряковНо хората отново искат да започнат да работят, отново да произвеждат и да консумират и тук проблемът не е в коронавируса, а в желанието на човека да запази собствения си комфорт, независимо какво причинява на планетата си.
И не от политиците зависи това, а от хората, защото политиците се вслушват в желанията на хората. А на този етап желанието да запазим начина си на живот е несъвместим със запазването на биоразнообразието, с чистотата на въздуха и запазването на ресурсите."
Колкото до краткосрочните и средносрочните промени – начинът на формиране на политиката търпи промени.
Социалните мрежи направиха възможна директната връзка между политиците и избирателите – без посредник. Може да отпадне в значителна степен ролята на парламента, в тази непосредствена връзка той става все по-излишен.
Никога не е било толкова лесно да изложиш проблема си – бил той личен или на общността – и той да бъде забелязан и отразен от политиците. А това ще преформулира начините на вземане на политически решения и скоростта на вземане на политически решения."

"Липсата на подпомагане на хората в момента, решението да се държим за политиката на стягане на коланите, ще изиграе лоша шега на възстановяването. Потреблението, на което досега се разчита, ще бъде много бавно, при положение че за месец над 80 хил. останаха без работа, а като безработни са регистрирани 272 хил. души."
Григор СарийскиМожем ли да очакваме цялостна промяна на икономическите модели в глобален план?
"Това е неизбежно, каза доц. Сарийски и припомни, че "очаквахме криза и преди пандемията и тя изобщо не е отпаднала. Това, което се променя, е начинът на мислене заради заразата. 
Икономиката работи в режим на растеж, а не може да има безкраен режим в един краен свят.
Трайната промяна е в ограничаване на темповете на растеж."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12