Хичкок – архитектът на очакването

"Няма ужас в удара, само в очакването му", по този възможно най-компресиран начин Алфред Хичкок сумира въздействието от филмите си. Режисьорът, останал като бащата на съспенса и развил неимоверно киноезика, умира на днешната дата преди 40 години.

Педантичният кинематографичен скулптор в известен смисъл е родоначалник на жанра на очакването. Напрежението идва не толкова от онова, което се случва на екрана, колкото от въображението и напрежението, породено в главата на зрителя.

Хипнотичните му филми са неделима част както от собствената му филмография, така и от кинолегендите на всички времена. 

Сцени, образи и подходи от филмите му отдавна са част от генофонда на киното, превърнали са се в поп културни феномени, както и във вдъхновение за поколения режисьори. 

Ето какво казва самият Хичкок за подхода си: "Когато сценарият е завършен, не започвам да снимам веднага... Визуализирам всеки кадър чак до финалния монтаж. 

Записвам всичко това в най-големи детайли, но после, докато снимам, не поглеждам сценария. Познавам го по начина, по който на диригента не му се налага да гледа партитурата... Когато завършиш сценария, филмът е съвършен. Но после при заснемането губиш може би едни 40 процента от оригиналния си замисъл." 

В деня на 40-годишнината от смъртта на Хичкок филмовият критик и директор на "Киномания" Владимир Трифонов разказва за срещите си с киното му и за любимите си ленти: "Въжето", "Шемет" "Север-Северозапад", както и "Неприятности с Хари" – единствената комедия, която Хичкок е снимал с участието на младата Шърли Маклейн .