Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Последната нощ на Сократ

„Смъртта на Сократ“, картина на Жак-Луи Давид от 1787 г.
Снимка: Wikimedia

Станете част от комично-философския разказ за последни часове от живота на атинския философ Сократ. На 8 май 2020 от 18 часа екип „Драматургични форми“ представя радиопиесата „Последната нощ на Сократ“ от българския писател и драматург Стефан Цанев. Писаната през 1986 г. пиеса многократно и ненапразно е определяна като един от върховете в драматургичното творчество на автора. Радиоадаптацията на режисьора проф. Здравка Митков, осъществена през 2005 г., напълно отговоря на високите стандарти, поставени от драматургичния текст. В ролите ще чуете артистите Георги Мамалев, Владимир Пенев, Нона Йотова в ролята на Ксантипа и Пламен Манасиев.

Макар пиесата да се опитва на първо време да ни заблуди, че е в същината си е философска и етическа, тя се занимава много повече с екзистенциални, морални и политически проблеми, свързани с обществения и личния живот тогава, сега и винаги. Не толкова около смъртта в чашата с бучиниш, колкото от избора да си свободен – дори и когато си от грешната страна на решетките, се оформя сюжетният конфликт в „Последната нощ на Сократ“. 

И ако останем още малко при метафората за решетките, истинската границата, която те очертават, е между истината и лъжата, доблестта и коленопреклонността, защото според Цанев те са демаркационната линия между свободата и не-свободата. Според него свободата в условията на тоталитарна власт е възможна единствено на индивидуално ниво, но за да се постигне тя, човек трябва да е готов да пожертва много, нерядко дори живота си. Задочно потвърждение на тази авторска позиция е фактът, че след премиерата си в рамките на тогавашния режим в България постановката е свалена от сцена въпреки огромната си популярност, а може би пък именно заради нея. 

Въпреки сериозния политически и етически заряд, съдържащ в себе си, „Последната нощ на Сократ“ е произведение, което забавлява и развлича. Комедийното е на същото високо ниво, колкото философските екстраполации за свободата, морала и социалните динамики в едно наглед свободно, но всъщност приклещено от тирания общество.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Меланхолия на любовта

Записът на радиоадаптацията е осъществен през 1986 г., тя е дело на Петко Радилов, който е и режисьор на постановката, а преводът от английски език е на Григор Павлов. В ролите ще чуете гласовете на Цветана Манева и Явор Милушев. „Двама на люлката“ е дебютната постановка на родения през 1914 г. американски писател Уилям Гибсън и е поставена на Бродуей..

публикувано на 31.05.20 в 09:00

Картотеката на паметта

Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно,..

публикувано на 29.05.20 в 10:45
Актьорът Реймънд Бър в ролята на Пери Мейсън от сериала на телевизия CBS, 1961 г.

Няма отдих за Пери Мейсън

Пери Мейсън, адвокатът-детектив, се изявява в тази постановка на Радиотеатъра, реализирана през 1986 г. по драматизацията на Илиана Цветанова-Беновска и режисурата на Магда Мирчева в поредицата „Следа“. Както винаги, Пери е блестящ и успява да разкрие добре замаскирано убийство, което иска да спре построяването на увеселително заведение на брега на..

публикувано на 28.05.20 в 11:45

Пенчо Славейков и неговата „Кървава песен“

Пенчо Славейков е писателят, най-плътно приближил се до Нобеловата награда от всички, пишещи на български език. За жалост, смъртта му в Брунате, Италия (28.V.1912) прави така, че оттогава шансът за „български“ Нобел е все по-мержелеещ се и топящ се в океана на световната литература.  Но ако се беше случило, българската литература, а вероятно..

публикувано на 24.05.20 в 09:15
Участниците в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи.

Безчувственост в Цариград

Априлското въстание е потушено, светът е потресен, общественото мнение възмутено. В такава обстановка започва Цариградската конференция на посланиците на Великите сили в Османската империя, която трябва да реши каква да е съдбата на българските земи, потопени в пожарища и кръв. Тази конференция поставят в центъра на своята пиеса „Дипломати“ двама..

публикувано на 23.05.20 в 09:15