Памет за Георги Белев

Георги Белев беше един от най-значителните и важни големи български поети от 80-те години на ХХ век. Това каза писателят Владимир Левчев, негов приятел и колега. 

Георги Белев замина още през 1990 година за САЩ. През 1992 г. той направи, заедно с Лиса Сапинкопф, тази антология "Глина и звезда", която вероятно е най-добрата антология на съвременна българска поезия в САЩ, .

80-те години бяхме колеги в издателство "Народна култура". Това беше една много добра редакция – отдел "Поезия". Там беше Иван Теофилов, Кирил Кадийски, Федя Филкова, Рада Шарланджиева беше завеждащ отдел. "Умерена облачност" (1979), "Гората слиза нощем" (1985) бяха събития в българската поезия.

Философски автор и естет

Неговите стихотворения винаги приличат на едни картини, които са естетски пипнати – леко сюрреалистични... Много визуална поезия. 

Не беше от онези най-награждавани поети

Неговата поезия беше доста модерна, една странна, наистина неортодоксална поезия – особено за онова време. 

Гората слиза нощем. Изчаква и последния трамвай -
         тогава тръгва. Срещат я пияните - с притворе-
         ни очи навлизат в нея, препъват се, но не ру-
         гаят. Гората крачи бавно. Като деца във меж-
         дучасие се пръскат къщите - по две, по три...
         И ни захвърлят в клоните с пижамите и чехли-
         те. Къде са улиците? Изтекоха под мъховете и
         листата. Къде са жиците и свирките? Затлач-
         ват сънищата само. Витрините? Те търсят ми-
         нувачи другаде.

Гората се оглежда, спира. Огромна и спокойна, отпъж-
         да нежно облаците от челото си, които все се
         връщат... И толкова е тихо, сякаш някой е
         въздъхнал. Гората е сама. Стои като вдовица
         над албум и чака. Изчезнали са и пияните.
         Оставили са нядопят куплет и недопито вино.
         Но виното? С червени носове шушукат облаци-
         те горе. Гората тръгва изведнъж, не се обръща.
         И първият трамвай подрежда къщите.

Георги Белев е роден в Кюстендил на 04.05.1945 г. Израства и учи в София, дипломира се като радиоинженер (1969). За кратко работи като проектант в "Транспроект". Редактор във в. "Орбита" (1971-1973), "Литературен фронт" (1974-1982) и изд. "Народна култура" (1983-1989). От 1990 г. живее в Бостън. През 1992 г. публикува антологията "Глина и звезда", съвременни български поети, заедно с Лиса Сапинкопф, която спечелва наградата на Асоциацията на американските преводачи. Книгата е издадена в Минеаполис от "Milkweed Editions" с помощта на престижните фондации "Witter Bynner" и "Wheatland". През 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет. Автор е на стихосбирките "Разчетен надпис" (1976), "Умерена облачност" (1979), "Пясък между зъбите" (1985), "Гората слиза нощем" (1985, 2004), "Довереник на здрача (1989), "Но" (1990), "Умерена облачност и други стихотворения" (2012), и на стихове за най-малките - "Смешки" (1986). Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Робърт Блай (1986) и Голуей Кинел (1989). 

Негови стихотворения се появяват в известните списания "Poetry", "Boston Review", "The Paris Review", "Artful Dodge", "Nimrod", "Boulevard", "Partisan Review", "Mid American Review", "Crab Creek Review", "Paintbrush", "Harvard Review", "North Atlantic Review", "Webster Review", "The Hollins Critic", "International Quarterly", "Visions International", "Delos", "The Pensilvania Review", "Southern Humanities Review"... Стихове от Георги Белев са публикувани още в Англия, Канада, Швеция, Полша и Италия. През 1991 г. получава почетен сертификат от кметството на Бостън, както и медал и диплома от кметството на Рим и областта Лацио в Италия. В България е удостоен с наградата "100 години Българска академия на науките" (1980), а през 2014 г. печели Националния литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов". Умира на 13.05.2020 г. в Ню Йорк, САЩ.