Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Меланхолия на любовта

Снимка: Pixabay

Записът на радиоадаптацията е осъществен през 1986 г., тя е дело на Петко Радилов, който е и режисьор на постановката, а преводът от английски език е на Григор Павлов. В ролите ще чуете гласовете на Цветана Манева и Явор Милушев.

„Двама на люлката“ е дебютната постановка на родения през 1914 г. американски писател Уилям Гибсън и е поставена на Бродуей през 1958 г., когато в ролите са Хенри Фонда и Ан Банкрофт. През 1962 г. текстът на Гибсън е и екранизиран. Пиесата получава висока критическа оценка, която има своеобразно потвърждение чрез второто му поставено произведение – „Чудотворецът“. През 1959 г. то му носи награда „Томи“ за най-добра пиеса.

„Двама на люлката“ е камерна пиеса не само защото в нея има две действащи лица. Замислена е така, че да представи интимните отношения между двама души, запратени в ъгъла на живота в големия град. А фактът, че голяма част от нея е всъщност разговор по телефона, поставя слушателя в почти деликатната позиция на човек, случайно натъкнал се на чужд разговор. Сюжетът не е това, което движи „Двама на люлката“, а механизъм да ни бъдат разкрити разочарованията, страховете и надеждите на двамата герои.

Джери е адвокат от Небраска, който след един неуспешен брак пристига в Ню Йорк в последен опит да открие щастието, но началото на пиесата го намира изправен на ръба на самоубийството, след като и това негово начинание се е превърнало в екзистенциален провал. Гител пък е балерина средна ръка, която, притисната от здравословни и финансови проблеми, се опитва отчаяно да се качи в последния вагон на живота, макар вътрешно да знае, че е възможно семафорът му вече да е избягал някъде далеч пред нея. Двамата се запознават почти случайно по телефона, под претекста за продажбата на един охладител втора ръка. Изключително силна метафора, вложена в текста от Гибсън, защото няма как да не се запитаме дали пък героите също не се опитват да намерят и изживеят невъзможно щастие втора ръка. Те попадат в центъра на това, което вероятно най-точно може да бъде определено като меланхолична любовна връзка. 

И все пак пиесата е по човешки романтична, без да е мелодраматична, и представя тихата, почти неосъществима любов между самотници. Диалогът, а и изобщо характерите на двамата герои са представени без патос, без излишно романтизиране на техните мисли и чувства. В разговорите между тъгата по пропуснатите шансове обаче се прокрадва и приятно горчиво чувство за хумор. Прокрадва се и почти оптимистичното внушение, че независимo от това до колко края си стигнал в живота си, надеждата за нещо по-добро никога не те напуска.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ветрогонци в Документално студио

Щурците, вятърът, огънят в камината, звънците на странджанските овце, дрънкащите бакърени съдове в багажника на колата, подскачаща по покрития с листа път от Царево до Изгрев, едно пеещо куче и един майсторски усукващ се котарак са част от героите в това плътно и пластически осезаемо аудио за хората, влюбени във вятъра, свободата и илюзиите...

публикувано на 03.07.20 в 11:51

Семейният оазис в близък аудио план

Продуцирана през 2011 година, десетилетие по-късно радиопиесата „Ковачи“ на Алек Попов тотално се цели в натрупаните стереотипи, от които вече почти не се диша. Днес, и особено в неделя следобед, аудиото ще е по-свежо отвсякога и ще можете да проверите неговата енергия, актуална както за цялото второ десетилетие на 20 век, така и за тук и сега. Историята..

публикувано на 27.06.20 в 09:05

Спасителната сила на хумора според Виктор Пасков и Петър Маринков

Когато рецензията на книга започва с предизвикателно предупреждение като това по-долу, идеята да превърнеш текста ѝ в радио веднага получава поне два сериозни довода – комуникативност и лекота, която води към сериозност. Ето и самото предупреждение на издателство „Захари Стоянов“, което гласи: „Предупреждаваме – тази книга не е безопасна за..

публикувано на 26.06.20 в 15:35
Илюстрация към „Разбойниците“ на Фридрих Шилер (литография)

Където е безпомощно желязото, там помага огънят...

„Вътрешната архитектоника налагаше да бъдат изобразени някои характери, които накърняват по-изтънчения усет за добродетелта и карат да се възбунтуват благочестивите ни нрави. Всеки творец, който рисува човека, по необходимост трябва да постъпи тъй, щом иска да даде вярно копие на действителния свят, а не някакви идеални порождения, не някакви..

публикувано на 05.06.20 в 13:11

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15