Българското общество е много силно фрагментирано, дали заради прословутия краен индивидуализъм на българина, няма я тази кохезия, тази сплотеност, тази единност. Така смята преводачът от френски и телевизионен журналист, познат от "Библиотеката" и "Култура.БГ" на БНТ, Георги Ангелов, който гостува на 60-ата си годишнина в рубриката "Главен герой" на "Нашият ден".
Въпросите, които си струва да бъдат зададени
"Това са въпросите за нашето битие, въпросите за това какво се случва в нашето общество. Накъде вървим? Какво правим? Как нещата да тръгнат по-добре или в по-добра посока. Тези въпроси или рядко се дискутират, или ако се дискутират, обикновено не се чуват по ред причини.
Българското общество е силно фрагментирано
"Като че ли много трудно намираме тази идея, която действително да засяга ако не всички, то поне мнозинството от българите. Да, има някакви личности и идеи, които се явяват като символи, но те много често се изпразват от съдържание и по-скоро звучат като кухи лозунги, отколкото като действително обединяващи идеи. Това може би донякъде се дължи на нашето историческо минало, но това, че българският народ в своята, най-общо казано, 1300-годишна история в по-голямата част е нямал собствена държава. Това несъмнено се отразява и върху психологията на хората. Това, че ние не успяхме да изживеем нашето Просвещение, нашия Капитализъм, а прескачахме с векове определени исторически етапи, които при другите нации си идваха логически, също се е отразило."
Кръг от съмишленици?
"И е така, и не е точно така, защото например моята професия изисква общуване с много широк кръг хора. С голяма част от тях нямаме общи идеи, но това не означава, че тези хора не са качествени или "не са достойни" да общуваме с тях. Аз обичам контактите с различни хора, без претенция за образователен или имуществен ценз, стига тези хора да са интересни. Мога да общувам с всеки, с когото мога да имам диалог."
За историята – как си избираме учители и водачи
"Голямата личност не се избира, тя се появява и налага сама. Тя е продукт както на обществената среда, така и на историческия момент. Тя може да бъде призната или непризната, но не и избрана. Такива безспорни личности има много в българската история. Що се отнася до "учителите" в момента, много често тях не ги избираме, а те по някакъв начин ни се натрапват, било по политически път, било по пътя на медиите. И е объркващо за по-младите или с недостатъчен житейски опит..."
Правенето или казването
"Ако следваме Библията, казването би трябвало да е по-важно, защото е в началото... Но и двете са еднакво важни, просто средствата са различни, но не може без нито едното, нито другото. Хората на мащабния строеж са и хора на мащабния дух, двете неща са в единство."
Археология, антична и праистория
"Вече успях да направя две предавания за траките, в следващия понеделник ще върна зрителите 7000 години пр. Хр. в ерата на неолита и халколита, защото тук са се случвали чудеса! Точно в този регион. Вече и международни учени признават, че най-древната европейска култура се е зародила именно по нашите земи."
За книгите като лабиринт
"В лабиринта най-важна е целта. В лабиринта е добре човек и да има водеща нишка... Да, книгите са взаимно говорещи си същества и независимо от авторите, които могат да са от различни епохи или от различни страни, винаги намирам връзка и диалог между тях. Така че, да, литературата е голям лабиринт.
За "малките" и "големите" в писането
"Не е важно. Това е важно може би само за издателите и продажбите. Аз не страдам от тези предразсъдъци. За мен това никога не е имало значение."
Какво искам
"Това е ужасяващо труден въпрос. Искам да мога да продължа да чета. Във всичките смисли на тази дума – да чета живота, да чета литературата, да чета работата си.
За 47-и път Съюзът на артистите в България връчи Националните награди за сценични изкуства „Икар“. Тазгодишното издание мина под знака на 100-годишния юбилей на съюза. За първи път от основаването му насам церемонията се проведе в Деня на Светите братя Кирил и Методий. Наградите се раздадоха на сцената на Народния театър. Там, за водеща мъжка..
„Късната поезия на Илко Димитров е изцяло заета с параметрите на вътрешното пространство, пише Иван Теофилов. Специфична поезия, съставена от афоризми, сентенции и философски размисли, действащи като своеобразни сеизмографи на духа. Като умствена вселена, в която състоянието на интелектуална превъзбуда. Обсебва толкова, колкото и трезвата прозорливост...
В 21-ви век животът е откъснат от мита и това се приема като триумф на рационалната мисъл... Но често е усещането, че нещо липсва. Къде изчезна магията в живота? Защо няма вече истински герои? Остана ли в какво да се вярва? Формален повод за поглед в празнотата, останала след отричането на съвременното човечество от митологията, е книгата на Карън..
"Орфееви песни и други стихотворения“ е един малък сборник, с който се представя пред българската публика израелската писателка Хава Пинхас-Коен. Тя е в България в момента, за да участва в четвъртото издание на Международния фестивал на поезията "Орфей" в Пловдив. Носител е на наградата "По следите на Орфей" от предишното, трето издание на фестивала...
Театралният фестивал „Нова българска драма“ към Драматично - куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен ще продължи до 15 май и ще представи различни заглавия от репертоара на различни театри в страната, и от съседните – Румъния и Русия. Тази година се отбелязват и 165 години от началото на театралната дейност в Шумен и от първото изиграно представление, а..
В Индия яйце да хвърлиш на махараджа ще падне. А ако пропусне, ще уцели я набаб, я малик, я махарао – все титли на владетели и велможи. Макар да нямат..
„Русалка“ под режисурата на Ото Шенк се появява на сцената на Мет през 1993 година, възобновена е през 2014 г. Декорът е дело на Гюнтер Шнайдер-Симсън,..
Ако потърсите информация в интернет за село Ловец, ще откриете само, че то е село в Североизточна България и се намира в община Търговище. За неговата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
