Човек е създаден да се приспособява – към природата, към света, към другите, към себе си. Но създаден ли е да свиква – с болката, с несправедливостта, с неравенството, с подтисничеството, с отхвърлянето? Кога и какво може да накара човек да каже не просто „Не!“, а „Стига!“? Кога човек е готов да приеме отражението и кога – да се погрижи за него? А нима не сме всички ние отражение именно на човека? И нима, когато отричаме нечий човешки живот, не отричаме и своя? Кога бунтът в душата се превръща от протест срещу другия в протест за другия?
Какво се случи с и в света? Заразата сложи едни маски само за да свали други. Повика изолацията на помощ, за да извика свободата на площада. Затвори телата, за да пусне духа.
С натрупване, казват лекарите, се лекуват някои болести. С времето обаче организмът привиква към лекарството и то спира да действа. Ефектът от приетото, естествено, остава. И ако една зараза потисна жизнеността, за да предотврати първичността, то натрупаните с години – за историята малко, за човешкия живот много – болка, дискриминация и расизъм избиха. За едни в крайности, за други – точно по мярка.
Направи ли коронавирусът хората по-безсилни, или ги направи по-чувствителни? Месеците на несвобода ли накараха хиляди да реагират остро на нещо всъщност отдавна съществуващо, или просто ги накара да осъзнаят, че миналото никога не си е отивало? Расизмът, който уж беше нашето „вчера“, не само за американците, а за целия свят, е новото днес. Но къде е смирението?
Може ли разрухата да има основание? Кога „за“ всъщност е „против“? Може ли да се гордееш с културните си белези, но да не приемаш хората, които са допринесли за тях?
И накрая, но не на последно място – каква е културата на протеста? Какво кара един човек да протестира и кога обликът на протеста измества причината за него?
Отговорите дават културологът и социолог Ивайло Дичев, писателят Владимир Зарев и Матю Стоянов - Жлъч, наричан „революционерът на българската хип-хоп сцена“.
Традиционно в средата на август, когато църквата почита Успението на Богородица, Кюстендил отбелязва празника Панагия - Въздигане на хляба. По този повод общинският отдел "Култура и духовно развитие" в Кюстендил организира днес ритуално замесване на Богородичен хляб. Събитието е част от културния форум "Панагия", който ще се състои утре. Обредните..
В ефира на предаването "Нашият ден“ актрисата Горица Радева и историкът Александър Середа споделят своите лични преживявания и впечатления от живота в Украйна по време на войната, представяйки различни аспекти от живота и предизвикателствата, с които се сблъскват. Горица Радева разказва как събитията в Мариупол я шокират и вдъхновяват..
Когато на младите хора не се говори за сексуалната им идентичност – разговор в "Нашият ден" с Троян Михайлов , куиър младеж и студент по социология, след промените в Закона за предучилищното и училищното образование срещу "джендър пропагандата". Да си куиър, по думите на Троян, е политическа позиция и отстояване на една антинормативност ...
Олимпийските игри, които са своеобразен празник на мира, разбирателството и човешкия дух, се превърнаха в арена на крайни емоции и остър сблъсък между истина и пропаганда. Въпреки всичко в Париж тази година възтържествуваха спортните и културни постижения на епохата. За спорта, олимпийските игри , скандалите, философията и културата ни на..
В "Часът на етиката", рубрика на предаването "Време за наука" беше обсъден скандалът, който избухна на Олимпийските игри, когато алжирската боксьорка Имане Хелиф и тайванската боксьорка Лин Ю Тин бяха допуснати до участие в турнира за жени, въпреки че преди това бяха отстранени от Световната боксова асоциация след хормонален тест. Темата е..
Катерина Тумбалова е носител на именната стипендия "Академик Ростислав Каишев" за "Постижения в овладяването на химията и химичните технологии". Тя е..
В "Часът на етиката", рубрика на предаването "Време за наука" беше обсъден скандалът, който избухна на Олимпийските игри, когато алжирската боксьорка..
Стартира кампанията "681 Причини", която ще се проведе през месеците август и септември, с цел да насърчи местните жители и туристи да открият културното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg