Гневът на самодивите

Във всяка балканска страна има самодивско езеро, прокълната планина, юнашка поляна... Един албански роман разказва за подобни дестинации. „Гневът на самодивите“ е модерна криминална история, вплетена елегантно в магията на Балканския епос. Доц. д-р Екатерина Търпоманова – преподавател в специалност „Балканистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и преводач на романа на албанския писател Григор Бануши, номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз, дава подробности в "Артефир".

"Който е ходил в Албания, знае, че Албания е едновременно балканска и разпознаваема, и същевременно различна от нас. И това е интересното в тази държава, дори на моменти екзотично."

Митологията

"Това е една от линиите в романа "Гневът на самодивите". Митологията е много сходна и овен че е обща, балканска, е много трудно някак си да си я разпределим между различните народи на Балканите – всеки казва "Това е наше"... Освен всички тези митологични сюжети – самодивите, легендата за вграждането, балканските музикални инструменти..."

Този роман е абсолютно съвременен и доколкото говорим за епос, за легенди и за митология, те са използвани от автора със съвършена лекота и ненатрапчиво. 

"Леко се преплитат митологичните сюжети със съвремието. Авторът е вдъхновен от реална случка – изчезването на трима младежи (туристи) в албанските планини. Романът е построен като класическо криминале – имаме загадка, имаме полицейски комисар, който разследва, протича любовна драма, даже се заплита триъгълник любовен. Има и още един любовен триъгълник – при изчезналите туристи... Там има и хомосексуална връзка – тема табу за албанското общество доскоро."

Кръвното отмъщение

"То присъства в много литературни сюжети заедно със страховития канон, който регламентира как точно да стане кръвното отмъщение... теми, болезнени за Албания, тъй като кръвното отмъщение буквално е лишавало от мъжко население тези области."

Григор Бануши

"Съвременен албански автор на проза, започва да публикува през 90-те. По професия е журналист. Отличава се с лекото си перо, с финото прокарване на различни сюжети, уж типични за албанската литература, но умело и дискретно вградени. Самоопределя се като представител на магическия реализъм. "Смъртта на Нарцис" е дебютният му роман, следва "Лицето на дявола", но едва с третия – "Гневът на самодивите" – прескача границите на Албания. Този роман е и най-награден. Приятен за превеждане. А за мен, като читател, романът е четивен и увлича, иска ти се да четеш по-нататък. Любопитно ти е и същевременно откриваш много нишки, по които тръгваш из албанските пътечки на албанската география, албанската природа и албанската душа."