Месец мина след 24 май, когато пак имаше скандали за азбуката, този път заради изложба в Руския културно-информационен център в София, където Кирил и Методий бяха представени като "реформатори на славянската азбука, създатели на църковно-славянския език и първи разпространители на грамотността и просветата в Русия". В отговор на несъмнената провокация от страна на РКИЦ учени, изразители на позиция на БАН, отвърнаха, че изложбата подменя исторически факти. Но това не е ново. През 2017 г. руският президент Владимир Путин каза на тогавашния си колега Георге Иванов, че "славянската писменост е дошла от македонската земя". След по-малко от месец при свое посещение в България шахматистът Анатолий Карпов заяви: "В Русия знаем, че кирилицата идва от Византия".
Операторът на филма "Тежестта на кръста" Емилиян Динов гостува в "Нашият ден", за да сподели своята гледна точка към темата.
"Стана една история, която се покри през годините. Годината на посещението на партриарх Алексий II се ознаменува накрая с едно негово интервю, в което той, може би притиснат от събитията, декларира с едни много силни думи, с които призна, че българската азбука е родоначалник на всички славянски азбуки. Имаше пожелание от негова страна 24 май да бъде включен в славянската общност като Ден на културата и писмеността във всички славянски държави, които ползват кирилицата. Ние направихме един филм, който включваше тези знаменитите думи на патриарха. Монтирахме ги едно към едно. По някакви незнайни пътища директорът тогава (Хачо Бояджиев) беше разбрал и нареди на другия ден филмът и целият материал да му бъдат представени. Тогава аз заподозрях нещо и успях да запиша едно копие. Според мен филмът беше скрит и унищожен."
За българската азбука – какви са думите на Руския патриарх Алексий II преди 25 години, запечатани във филм на БНТ? Кой и защо създава провокации за произхода на българската азбука?
"Историята може да се моделира като лего – от едни и същи блокчета да се правят различни фигури." Това каза, възмутен от скандалната изложба в РКИЦ, проф. Иван Илчев, който внесе яснота по казуса.
"В историята около създаването на писмеността бяха съумели да направят такава изложба, в която да не споменат нито с една дума България. А за западняк, който не познава българската история, но може да чете руски език, минавайки покрай тази изложба, щеше да остане с впечатлението, че единствено Русия стои в основата на писмеността, вкл. и това, че "светите Кирил и Методий са донесли в Русия образованието и грамотността", като се има предвид, че те умират някъде 150 години преди да се появят първите ръкописи в Русия..."
Проф. Илчев обобщи: "Мисля, че няма основания за полемика. Пределно ясно е, че Кирил и Методий са византийски мисионери, че изпълняват определена политико-религиозна задача. Глаголицата, която създават и която моделират (тук учените се колебаят) дали върху гръцкия скоропис, дали върху грузинската азбука, е основана върху говора на славянското население около Солун. Голям спор се води дали е църковно-славянски или български. Славянски е, доколкото славяните около Солун с в рамките на Византия. Но е българска азбука, защото без България азбуката щеше да си остане любопитен експеримент. Тази азбука, която ползваме (кирилицата) е създадена в рамките на България. Вече има колебания дали е създадена в Преславската книжовна школа или в Охридската. Но е безспорно, че е създадена в България по поръка на българския владетел, подкрепена е от България и се превръща в богослужебен език."
Доц. Ваня Мичева от Института за българския език към БАН е категорична:
Глаголицата е създадена за солунския български диалект, който е старобългарски по етническа принадлежност
"Глаголицата наистина е дело на св. Кирил и наистина е направена по поръчка на император Михаил III, към когото отправя молба князът на Велика Моравия. Но единствения език, който са познавали св. Кирил и брат му Методий, е солунският български диалект. Да, тези славяни са в рамките на Византия, но характерът на техния език и досега е български. Този език е с много ярки различителни белези на славянски български език. Там има думите "свещ" и "гражданин", които във всички други славянски езици звучат по друг начин."
Трудно е да се направи азбука на един език, защото всеки език има специфични звукове. "Голямата заслуга на Кирил е именно това, че е доловил специфичните звукове в българската реч и е създал букви за тях – З, Ц, Ш, Щ, носовки, ерове, има един "ят"... и за всички тях има много точни букви. Именно тези букви са наследени в кирилицата. Тя не е просто заета азбука от гръцката. Да, наистина кирилицата има 24 знака от гръцката азбука. По-важното е, че за да стане полезна и възможна да изразява българската реч, точно тези букви за специфичните български звукове се заемат от глаголицата. Т.е.
Кирилицата е една симбиоза между глаголицата и гръцката азбука
В никакъв случай не е просто адаптирана гръцка азбука с добавени няколко звука! Не са няколко – те са 14 знака от глаголицата, които са пригодени за стила на кирилицата и точно те са специфичните за българския език. Без тях, както казва Черноризец Храбър, са "писали без устроение".
Според последните проучвания е по-вероятно кирилицата да е създадена в Преслав от преславските книжовници, подкрепено от владетелската институция в лицето на цар Симеон вече. Вероятно към края на IX век или в началото на X век, твърди доц. Мичева. "Но това приспособяване на гръцката азбука би било невъзможно без наличието на глаголицата и на глаголическите букви. Не е имало противопоставяне между глаголицата и кирилицата! Българските книжовници в продължение на 3 века (X-XI-XII век) пишат и четат едновременно на две азбуки – кирилица и глаголица. Владеят и двете писмени системи и не ги смятат за противопоставящи се."
Към края на XII и началото на XIII век кирилицата измества глаголицата, защото е по-лесна за писане.
И накрая един позитивен завършек на темата. За българската азбука става отново дума и в артинсталацията "Скритите букви", която е българският поздрав към Германското председателство на Съвета на ЕС, което започва на 1 юли, и е осъществена по инициатива на посолството ни в Берлин и Българския културен институт в германската столица. В сърцето на Берлин са разположени тези 14 букви от кирилицата без графичен еквивалент в латинската и в гръцката азбука – Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Изработени са като оригинални пейки.
Снимки - Институт за български език
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
