Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Град за хората или град за колите

Ще пренареди ли пандемията приоритетите в градоустройството

| обновено на 01.07.20 в 13:01 БНР Новини
Илюстративно изображение, което би могло да е от почти всеки модерен град
Снимка: Rawpixel

Архитектурата е отражение на властовите и обществените отношения. 30 години след прехода българските градове са смесица от зле прегърнат интернационален стил и неглижирано историческо наследство.

Идеологията на по-бързото, по-високото, по-голямо и лъскаво доведе до агресивно презастрояване, струпване на коли, разделяне на града на спални зони и бизнес центрове, до още и още автомобили, водещи до задъхан трафик и замърсяване на въздуха.

Новото отношение към градоустройството предполага и нова роля на архитектите като посредници между инвеститорите и обществения интерес, а общественият интерес категорично е в полза на повече град за хората и по-малко град за колите.

Както казва датският архитект и идеолог на модерното градоустройство Ян Геел, "Качественото градско пространство е скроеното по човешки мащаб. Хубавите пространства са тези, които позволяват на хората да ги споделят". 

Идеите на Геел се прилагат в множество големи световни градове и усилено се говори за "копенхагенизация" на градовете.

Чуйте мнението на арх. Явор Иванов, който работи в архитектурно бюро в Лондон, и разказва за градоустройствените тенденции там и за начините, по който пандемията повлия на градоустройството:

Арх. Валентина Върбанова от Регионалния исторически музей София разказва за отношението към историческото минало, за успешната консервация и експозиция на античното минало на града ни и за необходимостта от контрол и граждански натиск, когато става въпрос за посегателство върху паметници на културата от следосвобожденския период.

Какви са тенденциите в интериора и как градската мода навлиза в домовете и вътрешните пространства, обяснява Ирина Кекевска.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д.н. Любомир Стойков и д-р Петър Шойлев след защитата на дисертацията.

Избрано: Българин на 88 години с докторантура: Петър Шойлев доказва, че никога не е късно

През август в  "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Сред тях е този с 88-годишния Петър Шойлев, наскоро завършил докторантура във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той доказва, че никога не е късно да се учиш и да се стремиш към нови върхове...

публикувано на 27.08.24 в 11:35
На път към Черни връх

129 години от основаването на Българския туристически съюз

Преди 129 години на Черни връх е основан Българският туристически съюз от Алеко Константинов. За заветите на Щатливеца  и бъдещето на планинския туризъм в България разговаряме с Лъчезар Лазаров – изпълнителен секретар на БТС. Организираното туристическо движение цели участниците в него да опознават България, като същевременно култивират в..

публикувано на 27.08.24 в 09:57
Най-малко двама души са били убити при руски ракетен удар по цивилна града в Кривой Рог.

Втора поредна нощ на руски удари с дронове и ракети в Украйна: Нови атаки по критична инфраструктура

За втора поредна нощ руската армия осъществява масирана атака срещу Украйна с ракети и дронове. Вчерашният ден бе белязан от удари по енергийни съоръжения и критична инфраструктура в най-малко 10 региона на страната. Ракетен удар в град Кривой Рог доведе до смъртта на двама души. Съединените щати осъдиха действията на Русия, като президентът Джо Байдън..

обновено на 27.08.24 в 09:48
Захарно сорго

Как се прави маджун от захарно сорго?

Как се прави маджун или петмез от захарно сорго? Фондация "Ботаника Лайф" съхранява традицията за производство – разказва в "Нашият ден" учредителят  Апостол Апостолов .   Маджунът изчезва в нашето съвремие, тъй като малко българи отглеждат захарно сорго и познават технологията за обработката му. В миналото в много села е имало маджунарни,..

публикувано на 27.08.24 в 08:55