За седма поредна година в София се провежда Фестивалът за експериментално и иновативно изкуство 180°. Своеобразната лаборатория, която изследва творческата свобода, ще бъде не в рамките на традиционната си седмица, а цял месец. Между 3 юли и 1 август. При това в много по-дигитален вариант.
В нея се включват музиканти, композитори, хореографи, режисьори и визуални артисти от повече от десет държави на три континента, които в продължение на четири седмици ще творят заедно в специално изградена онлайн платформа на сайта на фестивала.
Темата, която този път те ще обърнат на 180°, е „Хорос“. Всички участници трябва да интерпретират по свой начин значението на тази странна и малко известна старогръцка дума.
„Хорос“ е и темата на традиционния конкурс за късометражен ням филм, който лабораторията за експериментално изкуство организира всяка година. Конкурсът провокира любители и професионални режисьори да заснемат триминутно видео без звук. Накрая обаче трите най-добри филма ще имат музика. Саундтракът към тях ще бъде създаден с жива импровизация от музикантите на фестивала.
Всички видеоматериали ще бъдат качени на сайта на 180°, където публиката ще има възможност да избере своя победител. Срокът за участие е 22 юли, а най-харесваният филм ще получи и парична награда.
Идеята на тазгодишното издание на фестивала 180° е да потърси отговор на въпроса: „Как се прави международен фестивал в условията на пандемия и принудително дистанциране?“. Според създателя му Александър Хаджиев отговорът се крие в това всички организатори и участници да излязат от зоната си на комфорт.
Въпросът предстои да бъде зададен към български и чуждестранни куратори, фестивални програматори, артисти и представители на финансиращи организации. Всички те ще говорят за бъдещето на изпълнителските изкуства, малките независими сцени и техните свободни артисти в тази нова ситуация.
Освен дискусиите едномесечната програма на 180° предвижда и концерт и диджей сетове в София, Берлин и Женева.
Началото на фестивала е на 3 юли от 20.30 часа в двора на Гьоте-институт. Подробностите чуйте от Александър Хаджиев.
Драматичният театър "Борис Луканов" в Ловеч гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Малката книжарница". Автор на пиесата и режисьор на постановката е Кристиана Бояджиева, която въплъщава в тази история една своя мечта. "В света на технологиите хората все по-рядко посягат към книгите. Този тъжен факт не спира..
Галерията за графично изкуство във Варна, съвместно с Градската художествена галерия "Борис Георгиев", организират образователния модул – "Тайните на линогравюрата". Той е част от програмата "Въведение в графичното изкуство". Тя е създадена за всички граждани, които биха желали да се занимават любителски с различни графични техники и ще продължи..
За първи път жителите и гостите на Ямбол имат уникалната възможност да видят оригинални произведения на Салвадор Дали в рамките на изложбата Design Works. Изложбата представя около 200 оригинални творби на художника, включително литографии, произведения от сребро, злато, бронз, гоблени, копринени вратовръзки, ситопечат върху коприна, разпределени в..
15 години фондация "Стоян Камбарев" сбъдва мечтите на младите и талантливите, като реализира техни конкретни проекти – филми, изложби, спектакли, концерти, пърформанси, издава книги, музикални албуми и много други. На 23 април предстои официалната церемония за връчване на престижния и чакан приз за млади творци в България – Наградата за "Полет в..
Книгата "Странично осветление" от актьора Юрий Рахнев е яростен монолог на един фоторепортер, градски човек, тръгнал по следите на заплатената история. Юрий Рахнев е роден в Бургас. Изучавал е социологически и културологични теории в Бристолския университет. Работил е като фотожурналист, участвал е в игрални филми, сериали и телевизионни..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg