Свободи и/или традиционни ценности избират българите днес и какъв е изборът на останалите европейски страни в проучването на базирания в Братислава институт GLOBSEC. Повечето българи предпочитат авторитарен режим пред либерална демокрация. Те са готови и да се откажат от свободата на словото или на движението в замяна на финансова изгода, повече сигурност в страната или защита на традиционните ценности. Това показва проучване на 10 държави в Централна и Източна Европа на базирания в Братислава институт GLOBSEC
Труден ли е изборът? Румена Филипова, експерт в Центъра за изследване на демокрацията, коментира изследването в "Нашият ден":
"Ние анализирахме обществените нагласи за България. В най-общ план изследването може да се разглежда като част от равносметката за отношението към демокрацията и протичането на самия процес на демократизация в Централна и Източна Европа 30 години след промените. Може да се каже, че удовлетвореността от демокрацията и отношението към нея представлява много сложна съвкупност от фактори, вкл. ценностни и културни възприятия, сложните избори, които трябва да правим, качеството на живот, социално-икономическото неравенство, доверието в медиите..."
Къде е България в крайния резултат
"Първо, искам да отбележа, че има доста трайни тенденции в целия регион на Централна и Източна Европа, в които България се вписва. Само в 5 от 10-те страни е предпочитана либералната демокрация пред това държавата да бъде управлявана от авторитарен лидер със силна ръка. Като цяло има общо усещане за неравенството и несправедливост. 90% от запитаните заявяват, че хората с политически контакти са успешни и благосъстоятелни. Огромна част от запитаните нямат доверие в политическите партии. Какво отличава България? Изключително силно недоволство към формата на управление и високи нива на доверие в "теория конспирацията".
Готови ли сме да се откажем от свободите си, и кои са традиционните ценности, чуйте в интервюто с Румена Филипова и анкетата на Светлана Тодорова в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гостува доц. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. След професионалния празник на работещите в минната и добивната индустрия той представя равносметка на случилото се през изминалата година и обсъжда предизвикателствата, които Зелената сделка и Европейският..
В лятната поредица на "Terra Култура" припомняме едни от най-интересните интервюта, прозвучали в ефира на предаването. Един от тях е този с журналистката Сима Владимирова, която говори за последните дни на цар Борис Трети. Разговорът представя последните дни от живота на цар Борис III и разглежда възможните причини за неговата смърт през август 1943..
В края на миналата седмица отбелязахме Деня за почит към жертвите на тоталитарните режими, чието официално име в България с решение на парламента ни от 2009 г. е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им . Когато говорим за Пол Пот и..
През август в "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Един от тях е този с Бояна Стоилова, Диана Трифонова и Илиян Ружин за подкаста "Контури", които те водят, разкриващ живота на известни български художници от XX век. Трите водещи представят историите на творците не само с биографична..
Днес отбелязваме 147 години от Шипченската епопея – Национално честване, свързано и с 90 години от освещаването на Паметника на свободата. По традиция в Националното честване се включват общественици, политици, граждани – най-вече хората на България, които тръгват в търсене на историческата памет и се обръщат и към себе си, помнейки историята...
Форматът е създаден още през 1978 г. от американския учител Джон Хънтър. Предназначен е за деца от 9 до 18 години и представлява реалистична политическа..
"Наистина температурите, които наблюдаваме, както на атмосферата, така и на водата, са екстремални през последните години и близки до тропичните. Не..
"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
