На 8 октомври 1978 се появява готовият филм „Есенна соната“. Фокусиран върху процеса на изясняване на вината, литературният сценарий на филма, който след това има самостоятелна съдба на многобройни театрални и аудиосцени, навлиза в камерния свят на героите с огромна енергия за изследване на конфликта.
Една майка и две дъщери са в светлината на прожекторите. През една емоционална нощ отварят отново раните от миналото. „Есенната соната“ се врязва толкова психологически дълбоко в жената, че дори и тя да поиска да се отдръпне, силата на проницателността се запазва. Всички ние сме дъщеря на някоя майка, независимо дали сме любими или изоставени, разглезени или тормозени. Когато е избирал актрисите за главните роли в своя филм, Ингмар Бергман е знаел предварително, че и двете звезди на филма, Лив Улман и Ингрид Бергман, имат както дъщери, така и блестящи кариери. И двете преминават през част от живота си, без да видят дъщерите си по различни причини. „Успехът в някаква професия и опитите да напишеш книга не компенсират вътрешните недостатъци, толкова очевидни, колкото моите“, пише самата Лив Улман. По-късно режисьорът споделя, че когато замислил „Есенна соната“, той нямал други варианти за кастинг на двете главни роли. Не казал защо, нито пък трябвало.
„Ингмар, хората, които познаваш, трябва да са чудовища“ – са думите, с които Ингрид Бергман реагира на сценария.
Българската аудиопродукция на „Есенна соната“ се роди благодарение на превода на Васа Ганчева, радиоверсията и режисурата на Милена Кубарелова, участието на Десислава Спасова, Рут Рафаилова, Богдан Глишев, Мая Бабурска, Валентин Воскресенски, Ивайло Минчев и Васил Димитров и изпълнението на пиано на проф. Албена Димова.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg