Надежда Радулова: Писането за мен е винаги опит да премина някакви граници

„Малкият свят, големият свят“ е новата книга с поезия на Надежда Радулова. Но макар да има единство и общност с предишните ѝ стихосбирки, тя като че ли опитва да се променя. Като че има съзнателен и подсъзнателен стремеж към това.

"Имам едно суеверие – във всяка следваща книга слагам по едно стихотворение от предишна – сякаш да се уверя, че продължавам да съм аз в това писане, като поетика. Докато в различни мои житейски етапи съм променяла рязко средата, собственото си положение, нагласата към света, сменяла съм страните и езиците, като че ли в поезията се опитвам да запазя една тънка нишка, която да ме сглобява мен самата.

Самото писане за мен е било винаги опит да премина някакви граници и да видя някакви нови неща – не само за себе си, а и за другите, за света изобщо. Извън целите на литературата. Т.е. писането, като свой личен инструмент за вървене напред, за живеене и изобщо за понасяне на света. Ако не пробвах различни нови сетива, ако не се опитвах да видя отвъд това, което си представям че съм, отвъд собствената ми фантазия за себе си, щеше да ми е много тежко... Трудно можеш да промениш живота си до степен, до която понякога ти се иска, но с писането това става" – казва поетесата.

В "Артефир" Радулова представи последната си стихосбирка „Малкият свят, големият свят“. 

Надежда Радулова е поет, преводач на поезия и проза от английски, редактор, и преподавател. Автор е на осем стихосбирки.

Родена е през 1975 г. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.

Академичните ѝ интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/родовите изследвания (Gender studies).  Докторантка е към Катедра по теория на литературата към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската ѝ дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм. Автор е на стихосбирките "Онемяло име" (1997), "Алби" (2000), "Памук, стъкло и електричество" (2004), "Бандонеон" (2008). Носителка е на  Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.

Нейни стихотворения са представяни в периодични издания и антологии на чешки, английски, турски и руски езици. Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура "алтера". Надежда Радулова е носител на голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009). Сред преведените от нея автори са Марина Левицка, Филип Рот, Сам Савидж, Джон М. Кутси, Джийн Рис, Линда Грегърсън и др.