Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Никола Бозаджиев, киното на сетивата и съвременният „Шибил“

"Шибил" - кадри от снимачната площадка
Снимка: личен профил Фейсбук на Никола Бозаджиев

Можем ли да обичаме? Склонни ли сме да се вречем в любов на друг, да му се отдадем? Това са класическите въпроси на деня, които вълнуват съвременния човек. Този от XXI век, но и този от XVIII. Неслучайно класиката винаги е била и ще бъде актуална, все пак именно тя ни изгражда като хора. На това мнение е Никола Бозаджиев – 20-годишният млад режисьор, който адаптира Йовковия „Шибил“ в киното.

Никола започва пътя си в изкуството на 9 години, когато заиграва в цирка. Участва в различни спектакли, един от които получава номинация за „Икар“. След няколко години в департамента на акробатите заменя цирковото изкуство с работа като асистент сценограф. Тя е последвана от близка среща с киното. Не той я е предизвикал, киното само го е намерило. Снима два късометражни филма почти на шега. На шега и като чист експеримент започва да пише сценария си за „Шибил“. Вече е на 17, иска да пробва материята и да види как зрителят би реагирал на подобен тип литературен сценарий, който по презумпция е по-близък до публиката. Така стига до бърз курс по кино в Париж. След него започва и да снима „Шибил“. По време на работата си по филма записва бакалавър по кино в Лос Анджелис. САЩ обаче се оказват далечни от него. Киното в Америка младият режисьор определя като един футболен отбор, в който, ако искаш да играеш за победа, ще успееш, но ако искаш да поставиш зрителя във вълшебна среда, в която той да открие и познае себе си, не би могъл да постигнеш много. Това и тревожи Никола Бозаджиев, че в изкуството има прекалено много творци, които създават твобрите си, за да лекуват не публиката, а самите себе си с тях.

Възможност за промяна, разбира се, има. За Никола тя се крие в двете Р-та – революция и Ренесанс. И ако революцията е нещо, което бързо избухва и още по-бързо затихва, то Ренесансът се постига бавно и остава задълго. За 20-годишния режисьор Ренесансът е киното на сетивата.

„Темата за сетивността и душата на човек отключва на универсално ниво човека“, смята Никола Бозаджиев.

Неговият прочит на „Шибил“, с който дебютира в киното, изследва Йовковото човеколюбие и се стреми да разграничи любовта от обичта.

„Любовта на Шибил и Рада, която прераства в обич, е литературна метонимия на идеята за отдаване и за съвременния страх от него“, споделя Никола. Според режисьора обичта е единственото средство, с което можем да спасим света от неговото обездушаване.

За да скъси дистанцията между филма и публиката, младият режисьор изгражда баланс между силните емоции и хумора. Този начин на комуникация със зрителя, смята Никола Бозаджиев, може да го накара да съпреживее филма, преди да го анализира. А в чисто човешки план, този баланс би могъл „да ни съхрани в това време на лесно разубеждение в гледните точки“.

Сценария на „Шибил“ Никола създава, следвайки модела на Никита Михалков, в който се говори за визията, за героите като актьори и се отделя специално внимание на звуковата картина. Във филма му тази картина следва атмосферата, представена в разказите на Йовков. Не само в „Шибил“, а в целия цикъл „Старопланински легенди“. Никола анализира всеки текст и се стреми да адаптира усещанията на писателя за звука. За целта той и екипът му проучват характерните за всеки сезон природни явления, както и навиците на животните. Така обвързват глутница койоти, обитаващи село Ягодина, и плачеща лисица посред нощ, за да пресъздадат сатаничния момент, в който четата на Шибил започва да губи доверие в своя войвода. Група хористи-актьори пък възпроизвеждат вятъра и виелицата през зимата. Всичко това Никола режисира с идеята зрителят да чете героите с посока, да ги чува и усеща конкретно, а и емоционално да се обвърже с тях.

Природата е отражение на вътрешния свят на всеки един от персонажите във филма на Никола Бозаджиев. Каквато е и за Йовков в разказите му. Конете пък са герои с идентичност, които олицетворяват техните души. Един конкретен кон е и разказвачът на „Шибил“.

Екранизацията на 20-годишния режисьор Никола Бозаджиев беше едно от единайсетте български заглавия с премиера на 24-тото издание на есенния „София филм фест“. Още с първата прожекция пред българска публика филмът си поставил за цел да припомни на зрителите, че „ние сме едно общество, което е изгубило до някаква степен корена си и чрез сетивата и възкресяването на класиката и темите ѝ можем да се върнем към него“.

В звуковия файл можете да разберете защо Никола смята Йордан Йовков за майстор на семиотиката и на скритото посление към човека. Както и още за киното на сетивата.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Паметта за 100 лица на българския театър, съхранена във фотоалбум

Сто незабравими български актьори намират място между страниците на новия луксозен фотоалбум, озаглавен „100 лица на театъра“. Те са представени чрез кратки биографии и повече от 500 снимки, някои от които показани за първи път, уловили мигове от полета им на сцената. Точно това е и целта на албума – да отдаде почит към паметта на актьорите и..

публикувано на 28.10.20 в 15:50
Д-р Джон Кабат-Зин

Защо е важно да сме осъзнати в условията на Covid кризата

Джон Кабат-Зин е сред най-ярките фигури в движението за осъзнатост (mindfulness) и автор на поредицата „Медитацията не е това, което мислите “ , „ Пробуждане без усилие “ , „ Целебната сила на осъзнатостта “ и „ Осъзнатост за всички “ . Американският автор ще се срещне с българските читатели на 28 октомври от 18.30 часа . Той ще..

публикувано на 28.10.20 в 13:30

"Преображение" и тайната на Рафаело

"Рафаело" освен име на популярна марка бонбони е един от тримата велики художници на Ренесанса, останал завинаги с ангелските лица на своите мадони и с прочутата "Атинска школа", разбира се.  Рафаело е и персонаж в едноименния роман на италианския писател Франческо Фиорети. Дебютният роман на Фиорети „Тайната книга на Данте“ (2011) месеци наред е на..

публикувано на 28.10.20 в 11:25

„Нахлуване в пейзажа“ – изложба на Аделина Попнеделева

В галерия „Сердика" (артпространство на Женския пазар) можете да видите самостоятелната изложба на художничката Аделина Попнеделева, която има заглавие: „Нахлуване в пейзажа“. Художничката използва маслени, акрилни и акварелни бои върху платно, а в някои от картините присъстват колажирани редимейд (ready-made) обекти и бродерия. Веднага..

публикувано на 27.10.20 в 14:53

Отиде си Негрита Георгиева – живата памет на Радиотеатъра

Отиде си живата памет на Радиотеатъра през последните 40 години  Негрита Георгиева. Тя беше дългогодишен координатор на екип Драматургични форми. Негрита задаваше ритъма на редакцията. Човек с голяма усмивка и слънчева и лъчезарна душа.  Както самата тя казваше, „много е важно как ще посрещнеш хората, преди да влязат в студиото, по какъв начин, с..

публикувано на 27.10.20 в 12:55