Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Никола Бозаджиев, киното на сетивата и съвременният „Шибил“

"Шибил" - кадри от снимачната площадка
Снимка: личен профил Фейсбук на Никола Бозаджиев

Можем ли да обичаме? Склонни ли сме да се вречем в любов на друг, да му се отдадем? Това са класическите въпроси на деня, които вълнуват съвременния човек. Този от XXI век, но и този от XVIII. Неслучайно класиката винаги е била и ще бъде актуална, все пак именно тя ни изгражда като хора. На това мнение е Никола Бозаджиев – 20-годишният млад режисьор, който адаптира Йовковия „Шибил“ в киното.

Никола започва пътя си в изкуството на 9 години, когато заиграва в цирка. Участва в различни спектакли, един от които получава номинация за „Икар“. След няколко години в департамента на акробатите заменя цирковото изкуство с работа като асистент сценограф. Тя е последвана от близка среща с киното. Не той я е предизвикал, киното само го е намерило. Снима два късометражни филма почти на шега. На шега и като чист експеримент започва да пише сценария си за „Шибил“. Вече е на 17, иска да пробва материята и да види как зрителят би реагирал на подобен тип литературен сценарий, който по презумпция е по-близък до публиката. Така стига до бърз курс по кино в Париж. След него започва и да снима „Шибил“. По време на работата си по филма записва бакалавър по кино в Лос Анджелис. САЩ обаче се оказват далечни от него. Киното в Америка младият режисьор определя като един футболен отбор, в който, ако искаш да играеш за победа, ще успееш, но ако искаш да поставиш зрителя във вълшебна среда, в която той да открие и познае себе си, не би могъл да постигнеш много. Това и тревожи Никола Бозаджиев, че в изкуството има прекалено много творци, които създават твобрите си, за да лекуват не публиката, а самите себе си с тях.

Възможност за промяна, разбира се, има. За Никола тя се крие в двете Р-та – революция и Ренесанс. И ако революцията е нещо, което бързо избухва и още по-бързо затихва, то Ренесансът се постига бавно и остава задълго. За 20-годишния режисьор Ренесансът е киното на сетивата.

„Темата за сетивността и душата на човек отключва на универсално ниво човека“, смята Никола Бозаджиев.

Неговият прочит на „Шибил“, с който дебютира в киното, изследва Йовковото човеколюбие и се стреми да разграничи любовта от обичта.

„Любовта на Шибил и Рада, която прераства в обич, е литературна метонимия на идеята за отдаване и за съвременния страх от него“, споделя Никола. Според режисьора обичта е единственото средство, с което можем да спасим света от неговото обездушаване.

За да скъси дистанцията между филма и публиката, младият режисьор изгражда баланс между силните емоции и хумора. Този начин на комуникация със зрителя, смята Никола Бозаджиев, може да го накара да съпреживее филма, преди да го анализира. А в чисто човешки план, този баланс би могъл „да ни съхрани в това време на лесно разубеждение в гледните точки“.

Сценария на „Шибил“ Никола създава, следвайки модела на Никита Михалков, в който се говори за визията, за героите като актьори и се отделя специално внимание на звуковата картина. Във филма му тази картина следва атмосферата, представена в разказите на Йовков. Не само в „Шибил“, а в целия цикъл „Старопланински легенди“. Никола анализира всеки текст и се стреми да адаптира усещанията на писателя за звука. За целта той и екипът му проучват характерните за всеки сезон природни явления, както и навиците на животните. Така обвързват глутница койоти, обитаващи село Ягодина, и плачеща лисица посред нощ, за да пресъздадат сатаничния момент, в който четата на Шибил започва да губи доверие в своя войвода. Група хористи-актьори пък възпроизвеждат вятъра и виелицата през зимата. Всичко това Никола режисира с идеята зрителят да чете героите с посока, да ги чува и усеща конкретно, а и емоционално да се обвърже с тях.

Природата е отражение на вътрешния свят на всеки един от персонажите във филма на Никола Бозаджиев. Каквато е и за Йовков в разказите му. Конете пък са герои с идентичност, които олицетворяват техните души. Един конкретен кон е и разказвачът на „Шибил“.

Екранизацията на 20-годишния режисьор Никола Бозаджиев беше едно от единайсетте български заглавия с премиера на 24-тото издание на есенния „София филм фест“. Още с първата прожекция пред българска публика филмът си поставил за цел да припомни на зрителите, че „ние сме едно общество, което е изгубило до някаква степен корена си и чрез сетивата и възкресяването на класиката и темите ѝ можем да се върнем към него“.

В звуковия файл можете да разберете защо Никола смята Йордан Йовков за майстор на семиотиката и на скритото посление към човека. Както и още за киното на сетивата.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Непознатият Модиляни в „Албертина“

Ретроспективна изложба "Модиляни – Пикасо. Революция на примитивизма", посветена на 100-годишнината от смъртта на италианския художник и скулптор Амедео Модиляни, може да да бъде видяна в известния виенски музей „Албертина“.  В изложбата са включени непоказвани досега творби на Модиляни в Австрия. „Албертина“ показва известни негови платна с голи женски..

публикувано на 26.10.21 в 09:25

Виртуална интерактивна куклена сцена в кинотеатър „Освобождение“

На 27 октомври предстои старт на Виртуална интерактивна куклена сцена с общо представление между НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов и „Невиждан театър“ , съобщи за „Артефир“ проф. Велимир Велев – режисьор, актьор, сценограф и педагог.  Проф. Велимир Велев е възпитаник е на големия режисьор и реформатор на българския театър през втората половина на ХХ век Юлия..

публикувано на 26.10.21 в 08:10

Излезе „Ферма за калинки“ – нов роман на Христина Панджаридис

„Ферма за калинки“ доказва за пореден път таланта и изкусното майсторство на авторката в описанието на пъстрия живот, който живеем, и на хората, които срещаме и ни променят или ние променяме тях. Живеем, преживяваме и помним. С любов. С тъга. Може умишлено да забравяме или крием неволи и премеждия. Но пазим паметта на онези, които са били част от..

публикувано на 25.10.21 в 16:37
Кристо и Жан-Клод

Какво още не знаем за Кристо

В Софийската градска художествена галерия до 7 ноември е открита изложбата „Кристо и Жан-Клод. Живот=Творби=Проекти“ (куратор Матиас Коденберг), която включва фотографии на Волфганг Фолц. Той е официален фотограф на техните творби от 1971, като освен това ръководи и участва в изграждането на някои от големите им проекти. Освен великолепни фотоси..

публикувано на 25.10.21 в 15:11

Културата на бързи обороти – 17-24 октомври

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата 17 октомври – 24 октомври. Това са някои от акцентите в предаването от 3 октомври: "Международните фотографски срещи" – фестивал с близо 40-годишна история – се провеждат в Пловдив под мотото „Сертификат за присъствие“. На 28,..

публикувано на 25.10.21 в 14:52