150 години от рождението на Иван Бунин

Иван Бунин (1870–1953) е световноизвестен поет и белетрист, почетен академик на Петербургската академия на науките в секцията за изящна словесност (1909), първият руски писател, носител на Нобеловата награда за литература (1933). Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 г. и се установява във Франция.

„За първи път от учредяването на Нобеловата награда вие я присъдихте на изгнаник. Че кой съм аз? Изгнаник, който се радва на гостоприемството на Франция, за което аз също завинаги ще остана благодарен. Господа членове на Академията, позволете ми, оставяйки настрана мен и моите творби, да ви кажа колко красив е самият ви жест. В света трябва да има области на пълна независимост. Несъмнено около тази маса има представители на всякакви мнения, всякакви философски и религиозни вярвания. Но има нещо непоклатимо, което ни обединява всички: свобода на мисълта и съвестта, на което дължим цивилизацията. За писателя тази свобода е особено необходима – за него това е догма, аксиома. "

От речта на Бунин на церемонията по награждаването на Нобелова награда

След Октомврийската революция (1917) Бунин емигрира във Франция, където се включва в интелектуалния и обществения живот на руската емиграция.

Най-значимите му творби са повестите „Село“ (1909–1910), „Суходол“ (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема – съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“ (1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през ХХ век.