Тази седмица на сайта на Министерството на културата беше качен за публично обсъждане проектозакон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. След това генералният директор на БНР Андон Балтаков реагира на предложените от Министерството на културата поправки. В знак на несъгласие с това, което са качили на сайта, защото има разминаване в това, което е предложено в работната група на министерството, Балтаков депозира в СЕМ своята оставка.
Екипът на "Мрежата" потърси Министерството на културата за конкретна позиция на конкретно зададени въпроси – по чия преценка са вписани/отписани определени параграфи на проектозакона и дали е имало гласуване за това и кой е изготвил доклада на министър Боил Банов, а не само официално качената на сайта на министерството.
Андон Балтаков, генерален директор на Българското национално радио, коментира:
Относно манипулацията
"Законопроектът, който в момента е в публичното пространство, наистина решава два кардинални проблема. Изясняване и кристализиране на мисията на обществените медии в България. Това беше и една от темите, които засегнах в концепцията, с която спечелих управлението на БНР. Втората тема в тази концепция, отразена в този законопроект, е начинът, по който трябва да се финансират обществените меди в България. Разбира се, не всички идеи бяха възприети. Стигаме до момент, в който финансирането на БНР наистина минава към един много по-пряк път да финансираме нашите дейности по начина, по който са организирани, отколкото на базата на исторически несправедливата формула "Час – програма". Националното радио, освен 11-те програми, има музикални състави, Златен фонд, Радиотеатър..."
Липсва управлението
"Начинът, по който ще се управляват обществените медии, по който се формират управителните съвети, мандатите на генералните директори. На 14 април 2020 г. аз изпратих един по-скоро философски трактат до г-жа Миглена Кацарова, главен юрисконсулт на Министерството на културата. Тъй вече като работата по законопроекта беше започнала изключително динамично и активно,
изложих тезите си по отношение на философията на новия Закон за радиото и телевизията. Активно участвах – ако не лично, чрез експерти (колеги и външни), проф. Нели Огнянова беше част от тази група, с която работихме върху юридическите текстове. Групата беше формирана от Министерството на културата и цялата комуникация и работа беше координирана от зам.-министър Амелия Гешева."
Разминаването
Отговор на Министерство на културата:
"В процеса на подготовка на законопроекта в Министерството на културата не са постъпвали официални предложения от заинтересованите държавни институции, включително от БНР, с които да бъдат предлагани конкретни нормативни текстове, придружени с подкрепящи ги мотиви, с които се предлага промяна в мандатите на генералните директори, както и свързани с това разпоредби относно договорите за управление на членовете на управителните съвети на БНТ и БНР. /.../ В Министерството на културата е постъпило становище от БНР от дата 10.08.2020 г., което се отнася до Частичната предварителна оценка на въздействието на ЗИД на ЗРТ(относно изпълнението на § 21 от ЗДБРБ за 2020 г.) и не се съдържа предложения за конкретни нормативни текстове, придружени с необходимата правна аргументация, които да бъдат включени в проекта. " (Пълния текст на отговора на Министерството можете да видите тук )
Андон Балтаков:
"С този текст Министерство на културата искат да кажат, че трудът на експерти от БНР, БНТ, СЕМ, вътрешни експерти на Минсистерство на културата и Министерство на финансите, целият този труд и всички тези срещи са се случвали в някаква различна реалност. Това ли казват? Първият документ, който внесохме, е от 14 април 2020, след което се включих активно в работата на тази група и двама експерти ежеседмично или ежемесечно, в зависимост от насрочените заседания, много конкретно, ясно и точно са участвали във формулирането на всеки един от членовете. На 25 юни всички тези формулировки се показаха в последната чернова на проектозакона. Тази чернова ни беше изпратена на 10 юли 2020 година. И явно Министерството на културата имат проблем с кризисната комуникация. Как може да реагират по този начин, при положение че всичко го има черно на бяло. Как е възможно от тази оценка, за която те съобщават на 10 август, да отпадне последната точка, в която БНР показва целите и рисковете. За мен, като ръководител на БНР, е ясно, че някой не иска да поеме необходимата отговорност. Аз започвам да се съмнявам и как се правят законопроектите в изпълнителната власт, ако един такъв основен законопроект за обществените медии може да бъде с толкова оплетени конци. И въпросът ми наистина е – кой си позволи да премахне тези осем члена, ако Министерство на културата поема и казва – ние сме били само пощенската кутия по този закон? Явно някой е махал тези текстове.“
Отговорността и следването на концепцията
„Отговорностите на генералния директор са да следва ясно и точно концепцията, с която е избран. Тази концепция е част от моя договор за управление на БНР и ако аз не я изпълня, защото постоянно имам някакви философски разминавания за това накъде да върви БНР и в същия момент договорите на УС на БНР не са синхронизирани с тази концепция, как да работя? В този конкретен случай аз не съм убеден в професионалните насоки на членовете на УС на БНР.“
Защо не бяха подкрепени внесените поправки от Вежди Рашидов, председател на комисията по култура и медии в НС
„Аз ги подкрепях, но всичко се случи в рамките на 24 часа, а и аз виждах, че същите ще бъдат внесени в законопроекта, по който работим в Министерството на културата. Другият голям проблем е, че законопроектите са няколко. И аз не искам да обиждам колегите от Министерството на културата по отношение на координацията на тези няколко законопроекта. Координацията трябваше да се случи в Министерството на културата, за да се изгради един стойностен законопроект, но това не се случи. И сега на парламента се прехвърля един изключително сложен въпрос – да координира и балансира два законопроекта, които засягат един тип закон.“
Ще бъдат ли внесени отново предложенията на БНР
„Да, разбира се, ще ги внесем. На срещата със Съвета за електрони медии в четвъртък постигнахме съгласие, че двете обществени медии и СЕМ ще внесат общи позиции като коментар на предложения за обществено обсъждане законопроект. И ще следим много внимателно процесите, които се случват по приемането или отхвърлянето на тези липсващи членове.“
Оставката
„Аз не искам да съм новината. Новината е, че в България нещо се е случило не както трябва и трябва да се променят основните принципи, по които се формират тези неща. Аз поех отговорност да катализирам процесите в БНР, така че то да стане наистина обществено. Аз имам няколко сериозни ангажимента към БНР – Сметната палата и да подготвя екипите за смяна на ръководството. Едни от основните рискови фактори, който могат да попречат на реализирането на концепцията ми, са външната среда, законодателството и законовата рамка, в която съществува БНР. Човек знае какво зависи и какво не зависи от него.
Решението ми не е детинско, не съм го взел на базата на емоции. Аз не оказвам натиск. Аз имам ясни принципи. Последното нещо, което искам да оставя в обществото като усещане, е, че съм се предал. Не, не съм се предал! Но всеки ръководител знае какви лостове притежава, за да постигне определена цел. Аз съм стратег и виждам нещата в перспектива – тези неща, които могат да ме възпрат да изпълня това, което съм обещал в концепцията си. Не искам да виждат в мен човек, който ги е излъгал, че ще промени нещо.
Очаквам да видя ще има ли сигнал. И той трябва да бъде много ясен, че има воля законодателството да стане и да даде възможност на обществените медии да бъдат свободни и независими. Сигналът, който чакам, е от хората, които направиха тази бъркотия – Министерството на културата. Как да съм сигурен, че това ще се случи. Тук въпросът е на доверие.“
На 2 февруари от древност се празнува Сретение Господне, т. е. срещата на праведният Симеон с Богомладенеца в храма. В същото време днешният евангелски текст разказва за изцеряването дъщерята на една хананейка от Господ Иисус Христос. В неделята на хананейката и в деня на Сретение Господне с доц. Мариян Стоядинов, преподавател в православния..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща" не трябва да говорим обаче? И не са ли тези "отминали неща" дълбоко вкоренени в живота ни? Наистина ли ДС и неговите октоподни пипала са отрязани днес, 35 години по-късно, та да спрем да говорим?..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва да е умерена и овладяна – нито прекалено емоционална, нито прекалено студена и строга. Стилна е, но не и екстравагантна, елегантна е, но не и скучна, модерна, но не и жертва на модата. Зад нея стои..
В деня, наричан от народа ни Трифон Зарезан, насочваме вниманието ви към значението на виното в религиозните традиции на юдеи и християни. Виното е една от най-старите напитки в историята на човечеството. Различните култури и цивилизации придават на виното различен символичен и духовен характер, което е довело до образуването на уникални ритуали..
Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на изборите миналата седмица. Западните лидери не признават за свободен и честен вота заради репресиите над опозицията в бившата съветска република. Режимът на Лукашенко забрани независимите медии в страната, а опозиционните лидери или са в наказателни колонии, или в изгнание в чужбина. Какво..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника...
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
