„Есклармонда“ е опера в четири действия, осем картини, пролог и епилог от Жюл Масне с френско либрето от Алфред Бло и Луи Фердинан дьо Грамон. Изпълнена е за първи път на 15 май 1889 г. от трупата на „Опера Комик“ в оперния театър на площад Шатле в Париж.
Това е най-амбициозното сценично произведение на Масне. За жалост се играе твърде рядко. Понякога се възражда, а в съвременната епоха това става през 1975 г. с Джоун Съдърлънд и Ричард Бонинг. Ролята на Есклармонда е изключително трудна за изпълнение, с извънземни колоратурни пасажи, които са във възможностите само на много надарени певици.
Историята се основава на средновековната рицарска легенда „Партенопеюс дьо Блоа“, която е написана в средата на 12 в. от Денис Пирамюс. В оригинала магьосницата се нарича Мелиор. Името Есклармонда е взето от друга легенда от 13 в., която е съвсем различна от оперната. Алфред Бло открива легендата за Партенопеюс през 1871 в библиотеката в Блоа, където той намира убежище по време на Парижката комуна. Оригиналното либретото е било наречено „Пертинакс“. Било е написано първо в проза, а след това обърнато в стихове с помощта на Луи дьо Грамон. През 1882 г. те го предлагат на белгийския композитор Франсоа-Огюст Жевар, който отказва. Скоро обаче то попада у Масне.
В спомените си в края на живота си Масне описва създаването на ролята на Есклармонда благодарение на шанса да срещне Сибил Сандерсон през пролетта на 1887 г. Той обяснява колко е бил възхитен от необятните възможности на нейния глас и пише, че тя е перфектната изпълнителка за неговата нова опера, която е започнал да композира в края на 1886 г. Той вече е имал либретото, а срещата със Сибил Сандерсон е била само катализаторът, който го стимулира да завърши операта. Творбата била поръчана, за да открие Парижкото изложение през 1889 г. По време на най-интензивния работен процес през лятото на 1887 г. Масне се премества в хотела във Веве, където е настанена госпожица Сандерсон. Така всяка вечер той консултира с нея различни завършени епизоди от операта. В края на 1888 г. операта е завършена. И започват репетициите в Опера комик. Масне посвещава творбата на Сибил Сандерсон и в знак на благодарност, позволява нейният подпис да стои редом до неговия в ръкописа на партитурата. Родни Милнс предполага, че „страстта на Масне към неговата водеща дама е довела до някои от най-еротичните му сцени“. Друг критик отбелязва майсторското умение на Масене в писането и за мъжките гласове – на тенорите Ролан и Енеас, но също така и за Епископа, император Форкас и крал Клеомер.
Операта, след премиерата има голям успех. На 10 септември същата година е представено петдесетото представление, а през февруари следващата година стотното. През ноември се играе в Брюксел. През 1892 г. операта е поставена в Санкт Петербург, след това във френския театър в Ню Орлиан, като главната роля отново изпълнява Сибил Сандерсон. Има постановки в Руан и Женева. Скоро след премиерата Сибил Сандерсон се разболява. Когато тя умира в началото на 20-ти век, изглежда, че самият Масене губи интерес към операта, която е написал за нея и отхвърля всякакви по-нататъшни постановки. Творбата е възродена едва през 1923 г., много след смъртта на композитора. След това следват краткотрайни съживявания в сценични постановки или концертни изпълнения. Едва през 70-те години усилията на Ричард Бонинг и Джоун Съдърланд връщат „Есклармонда“ към живота, като следват поредица от изпълнения на различни места. През 1992 г. отново идва период на възраждане на операта с две постановки – на фестивала „Масне“ в Сент Етиен с Дениа Гавацени-Мацола и в театър „Реджо“, Торино с Александрина Пендачанска. В тази постановка пее и Иван Кюркчиев в ролята на Енеас.
Запис на операта „Есклармонда“ може да слушате в поредицата „Непознатите опери“ на предаването „Неделен следобед“ по програма „Христо Ботев“ на 25 октомври от 14 часа.
Съдържание
Пролог"Никоя друга опера на Вагнер не е получила толкова хвалебствия или е била обект на толкова критични подигравки като Лоенгрин. Едно е ясно – предвид вътрешната противоречивост на пиесата, театърът е изправен пред върховното предизвикателство да развие проникновена и чувствителна деконструкция на своите ролеви модели и конфликтни структури. Културата..
Емилия Тончева, актрисата, завършила Академията по драма в Пекин, излезе с албум от три песни под псевдонима Danai. Това е нейният дебют на българската музикална сцена. Емилия комбинира жанрове и изразни средства във всичко, с което се захване – актьорско майсторство, танц, музика. Неслучайно, когато погледнем към това, което днес някак..
Джейкъб Колиър, импровизаторът, който на 29 тодини вече с пълно право може да се нарече легенда в джаза ще пее в София на 11 юли. Концертът ще се състои в Зала 1 на НДК,а заедно с певеца, текстописец, преподавател и продуцент, който при това умее да свири на над 10 музикални инструмента, ще излязат "Мистерията на българските гласове", композиторът..
Хоп – ето ни вече на терен в Долината на виното, с. Могилово, община Чирпан, нямаме търпение да рокясаме. Четвъртото издание на Midalidare Rock In The Wine Valley ще се проведе от 12 юли (петък) до 14 юли (неделя). Гаранция за погото и доброто настроение за подобно събитие на открито е не само лятото и бирата, пардон – виното, а преди всичко афишът...
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне" не можеше да подмине тази кръгла годишнина и предложи за финал на сезона нова постановка на последната творба на Пучини – "Турандот". Още повече, че Брюксел е градът, в който композиторът прекарва..
Ако пишете кратка хумористична проза или стихотворения и се чудите кой би оценил таланта ви, Хасковският Каунь е мястото. Но не отлагайте много! До..
Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по..
След края на парламентарните избори във Франция и в навечерието на нейния национален празник разговаряме с Антоанета Колева , директор на издателство..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg