Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Операта „Есклармонда“ от Жюл Масне

Снимка: YouTube / стопкадър

„Есклармонда“ е опера в четири действия, осем картини, пролог и епилог от Жюл Масне с френско либрето от Алфред Бло и Луи Фердинан дьо Грамон. Изпълнена е за първи път на 15 май 1889 г. от трупата на „Опера Комик“ в оперния театър на площад Шатле в Париж.

Това е най-амбициозното сценично произведение на Масне. За жалост се играе твърде рядко. Понякога се възражда, а в съвременната епоха това става през 1975 г. с Джоун Съдърлънд и Ричард Бонинг. Ролята на Есклармонда е изключително трудна за изпълнение, с извънземни колоратурни пасажи, които са във възможностите само на много надарени певици.

Историята се основава на средновековната рицарска легенда „Партенопеюс дьо Блоа“, която е написана в средата на 12 в. от Денис Пирамюс. В оригинала магьосницата се нарича Мелиор. Името Есклармонда е взето от друга легенда от 13 в., която е съвсем различна от оперната. Алфред Бло открива легендата за Партенопеюс през 1871 в библиотеката в Блоа, където той намира убежище по време на Парижката комуна. Оригиналното либретото е било наречено „Пертинакс“. Било е написано първо в проза, а след това обърнато в стихове с помощта на Луи дьо Грамон. През 1882 г. те го предлагат на белгийския композитор Франсоа-Огюст Жевар, който отказва. Скоро обаче то попада у Масне.

В спомените си в края на живота си Масне описва създаването на ролята на Есклармонда благодарение на шанса да срещне Сибил Сандерсон през пролетта на 1887 г. Той обяснява колко е бил възхитен от необятните възможности на нейния глас и пише, че тя е перфектната изпълнителка за неговата нова опера, която е започнал да композира в края на 1886 г. Той вече е имал либретото, а срещата със Сибил Сандерсон е била само катализаторът, който го стимулира да завърши операта. Творбата била поръчана, за да открие Парижкото изложение през 1889 г. По време на най-интензивния работен процес през лятото на 1887 г. Масне се премества в хотела във Веве, където е настанена госпожица Сандерсон. Така всяка вечер той консултира с нея различни завършени епизоди от операта. В края на 1888 г. операта е завършена. И започват репетициите в Опера комик. Масне посвещава творбата на Сибил Сандерсон и в знак на благодарност, позволява нейният подпис да стои редом до неговия в ръкописа на партитурата. Родни Милнс предполага, че „страстта на Масне към неговата водеща дама е довела до някои от най-еротичните му сцени“. Друг критик отбелязва майсторското умение на Масене в писането и за мъжките гласове – на тенорите Ролан и Енеас, но също така и за Епископа, император Форкас и крал Клеомер.

Операта, след премиерата има голям успех. На 10 септември същата година е представено петдесетото представление, а през февруари следващата година стотното. През ноември се играе в Брюксел. През 1892 г. операта е поставена в Санкт Петербург, след това във френския театър в Ню Орлиан, като главната роля отново изпълнява Сибил Сандерсон. Има постановки в Руан и Женева. Скоро след премиерата Сибил Сандерсон се разболява. Когато тя умира в началото на 20-ти век, изглежда, че самият Масене губи интерес към операта, която е написал за нея и отхвърля всякакви по-нататъшни постановки. Творбата е възродена едва през 1923 г., много след смъртта на композитора. След това следват краткотрайни съживявания в сценични постановки или концертни изпълнения. Едва през 70-те години усилията на Ричард Бонинг и Джоун Съдърланд връщат „Есклармонда“ към живота, като следват поредица от изпълнения на различни места. През 1992 г. отново идва период на възраждане на операта с две постановки – на фестивала „Масне“ в Сент Етиен с Дениа Гавацени-Мацола и в театър „Реджо“, Торино с Александрина Пендачанска. В тази постановка пее и Иван Кюркчиев в ролята на Енеас.

Запис на операта „Есклармонда“ може да слушате в поредицата „Непознатите опери“ на предаването „Неделен следобед“ по програма „Христо Ботев“ на 25 октомври от 14 часа.

Съдържание

Пролог
Операта започва без увертюра и направо ни разкрива базилика във Византия. Дворът на император Форкас, който е едновременно владетел и магьосник, е събран, за да стане свидетел на неговото абдикиране в полза на дъщеря си Ескармонда. Форкас разкрива, че е инструктирал Есклармонда в мистериите на магическите си сили, но налага условието, че ако тя иска да запази тези сили и трона си, трябва да остане забулена за всички мъже, докато навърши двадесет години. След това ще се проведе турнир и победителят ще получи ръката ѝ и ще сподели силата си с владетелката на Византия. Вратите на светилището се отварят. Забулена, богато облечена и украсена с бижута се появява Ескармонда, придружена от нейната сестра Парсеис, която ще изпълнява ролята на нейна пазителка. Императорът се сбогува с всички, той предава короната и скиптъра си на Есклармонда сред възторжените възгласи на хората.

Действие I
Тераса на двореца, Ескармонда мисли за чувствата си към Ролан, френски рицар, когото веднъж е видяла и се е влюбила в него. Когато Парсеис вижда сълзите ѝ и казва, че чувства, че условията на баща ѝ са я осъдили на самотен живот. Парсеис предполага, че с магическите си сили тя може да избере своя евентуален съпруг; след това, научавайки, че е влюбена в Ролан ѝ предлага да използва силите си, за да го доведе при себе си. Енеас, рицарят на Парсеис, влиза и при разказването на своите приключения разкрива, че галантният Ролан, единственият рицар, който някога го е побеждавал в битка, скоро ще се ожени за дъщерята на Клеомер, крал на Франция. Новината за предложения брак на Ролан силно обезпокоява Есклармонда и веднага след като Парсеис и Енеас излизат, тя призовава духовете на въздуха, водата и огъня, за да отведат Ролан до омагьосан остров, където тя може да се присъедини към него. Тя извиква пред себе си образа на Ролан. Той се качва на кораб, който ще го отведе на острова. Есклармонда се качва на колесница, теглена от два грифона и отива, за да се срещне с любимия си.

Действие II
Сцена 1

Омагьосаният остров. Духовете танцуват на брега и привличат Ролан към земята. Той е озадачен от подобно посрещане и не може да разбере къде се намира. Танцувайки около него, духовете го отвеждат до цветна пейка, където той заспива. Влиза Есклармонда и го събужда с целувка. Признава му, че е използвала магия, за да го доведе тук, и му казва, че го обича. Тя му обещава щастие и слава, ако и той я обича, но предупреждава, че никога не трябва да се стреми да повдигне булото ѝ и да се интересува от самоличността ѝ. Ролан бързо се поддава на нейните прелести и обещава да изпълнява заръките ѝ. Оркестрова интермедия внушава пламенността и екстаза на любовната им нощ.

Сцена 2
Стая в омагьосан дворец на острова. Ролан съжалява, че любовната им среща е приключила и по заповед на Есклармонда повтаря обета да запази в тайна тяхната връзка. Тогава Есклармонда му казва, че трябва да я напусне, за да спаси страната си от сарацините и техния водач Сарвегур, който е обсадил столицата на крал Клеомер, Блоа. Тя го уверява, че където и да се намира, тя ще идва при него всяка вечер. Облечени в бяло девици донасят меча на Свети Георги и Ескармонда го подарява на Ролан, като му казва, че това ще го направи непобедим, стига да спазва обетите си към нея, но ще се разбие на парчета, ги ако наруши. Когато той го получава, дръжката, под формата на кръст, става светеща и осветява стаята.

Действие III
Сцена 1

Площад в град Блоа, с развалините от горящи кули в далечината. Всичко е опустошение и населението моли крал Клеомер за помощ. Приближава епископът на Блоа, придружен от монаси и хора от народа, които пеят „Kyrie eleison!“. Докато той иска хората да се доверят на Бог е прекъснат от пристигането на сарацинския пратеник. Крал Клеомер е на път да се подчини на исканията, отправени към него, когато Ролан се появява от тълпата и предизвиква Сарвегур на двубой. Войниците на Блоа се събират и придружават Ролан. Битката се води извън сцената, а епископът призовава хората към молитва. Ролан се завръща победител, а кралят, за да го награди, му предлага ръката на дъщеря си Батилда. За ужас на тълпата Ролан отхвърля тази чест и добавя нова обида, като отказва да посочи каквато и да е причина за това. Кралят прощава неговата дързост, но епископът решава да разкрие тайната му. Хората признават Роланд за свой избавител.

Сцена 2
Стая в двореца на крал Клеомер. Ролан с нетърпение наближаването на нощта и срещата с Ескармонде. Появява се епископът на Блоа и му заповядва да разкрие причината за отказа си от ръката на Батилда. Ролан отговаря, че сее заклел да мълчи и трябва да спазва клетвата си. Епископът настоява Ролан да признае, заплашвайки, че ако такова признание не бъде направено, той е осъден на вечно проклятие. Ролан е принуден да разкрие съюза си с красивата, мистериозна жена, която идва при него всяка вечер, със забулено лице и неизвестна самоличност. Епископът е ужасен и го предупреждава, че е омагьосан. Когато епископът се оттегля, се чува гласът на Есклармонда и Роланд, обезпокоен, че може да е нарушил обетите си, бърза да я посрещне. В същия момент вратата се отваря и епископът се появява отново, придружен от монаси, факелоносци и палачи. Мислейки, че Есклармонда е същество на дявола, той се спуска към нея и сваля булото от лицето ѝ. Ролан е запленен от нейната красота, но тя е с разбито сърце и може само да го упрекне за предателството му. Докато епископът заповядва на служителите си да я заловят, тя призовава духа на огъня, за да я защити. Ролан се опитва да се изправи срещу епископа и изважда меча на Свети Георги, но той се разпада на парчета в ръката му. Есклармонда, проклинайки го за неговата безверие, изчезва в избухналите пламъци.

Действие IV
Пасторална интермедия ни въвежда в горите на Ардените. Нимфи и горски духове танцуват пред пещерата, където живее Форкас. Минават четирима глашатаи и знаменосец, качен на кон, и под акомпанимент на тръби, водещите глашатаи обявяват наближаващия турнир във Византия за ръката на принцеса Есклармонда. Докато вестителите се отдалечават и звукът на техните тръби заглъхва в далечината се появяват Парсеис и Енеас, които търсят императора. Духовете им посочват пещерата на Форкас. Парсеис му разкрива любовната история на Есклармонда. Форкас я упреква, че не е успяла да опази сестра си и заповядва на духовете да доведат Есклармонда при него. Сред гръмотевици и мълнии се появява Ескармонда, заобиколен от пламъци. Отначало тя изглежда объркана, но постепенно си спомня предателството в Блоа и идва на себе си. Форкас и духовете постановяват, че поради неподчинението си тя ще загуби своя трон и власт завинаги и че Ролан трябва да умре, освен ако не се откаже от него. За да спаси живота на любимия си, тя се подчинява.
Есклармонда остава насаме с Ролан. Той моли за прошка и тя му прощава, но казва, че занапред той трябва да я забрави. Когато научава, че по негова вина тя е загубила магическите си сили, той я моли да избяга с него. За момент тя отстъпва, но гръмотевици ѝ напомнят за заплахата на баща ѝ. Форкас се появява отново, призовавайки я да изпълни своя дълг. Отчаяна, тя заявява, че повече няма да обича Роланд. Форкас и Есклармонда изчезват, а Роланд, който сега желае само смърт, се присъединява към групата рицари, които са се отправили към турнира във Византия.

Епилог
Базиликата във Византия, точно както в Пролога. Вратите на светилището са затворени. Император Форкас, възкачен на трона си и заобиколен от придворните си, вика Ескармонда, за да може тя да бъде представена на победителя в турнира. Както в Пролога, вратите на светилището се отварят и се появява Есклармонда, забулена и украсена с бижута. Въвеждат рицаря.-победител. Той е облечен в черна броня. Когато Форкас пита за името му, той отговаря, че се нарича Отчаяние. Той е дошъл на турнира в търсене на смърт и следователно отказва наградата си, ръката на дъщерята на императора, но Ескармонде вече го е разпознала по гласа. Форкас ѝ заповядва да се разкрие, а Роланд от своя страна я разпознава с възторг. Всички присъстващи възхваляват красивата императрица Ескармонда и нейния доблестен съпруг Ролан.

Действащите лица и изпълнителите:
• Есклармонда, дъщеря на византийски император и магьоснице – Александрина Пендачанска
• Парсеис, нейна сестра – Клодин Никол Бандера
• Ролан, граф на Блоа – Алберто Купидо
• Форкас, Византийски император – Микеле Пертузи
• Енеас, византийски рицар и годеник на Парсеис – Иван Кюркчиев
• Епископ на Блоа – Манрико Бискоти
• Крал Клеомер – Борис Мартинович
Хор и оркестър на театър „Реджо“, Торино, диригент Ален Гинга

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бени Голсън

Посвещения - 2

„Джаз клуб“ отваря врати с изпълнение на „Манхатън Трансфър“. Вокалната формация от Ню Йорк изпълнява сложната композиция „Аз си спомням Клифърд“. Саксофонистът Бени Голсън я написва през 1957 година, в памет на отишлия си 25-годишен талантлив тромпетист Клифърд Браун.  При първото гостуване в България, в рамките на Джаз фестивала в Банско, Бени Голсън..

публикувано на 02.12.20 в 18:00

Програма на Еврокласик ноткюрно от 1 да 15 декември 2020

1 декември Изпълнения на латвийското трио „Ангеликус“ в състав: Сондра Леймалниеце (флейта) Елина Симкус( сопрано) и Лева Саблонска (арфа). 3.00 часа – Язепс Мединс (1877-1947), „Мечтание“. 3.05 часа – Язепс Мединс (1890-1966), „Вечер е“ (аранжимент Лева Саблонска). Изпълняват Елина Симкус (сопрано) и Лева Саблонска (арфа). 3.07 часа – Йохан Себастиан..

публикувано на 01.12.20 в 14:35

Фолклорен радиоблиц с Ива и Ева Валентинови

Те са две сестри, много еднакви и много различни. Музиката е третият елемент в тяхната роднинска връзка. "Радиото ми дава адреналин" – казва Ева Валентинова, а Ива Валентинова допълва – "Дава предизвикателства и много хоризонти. Познанства, които са изключително ценни, и много знания" Дали ще ни разкрият нещо различно за себе си, чуйте в..

публикувано на 01.12.20 в 08:38

„Полиевкт“ на Гаетано Доницети

29.11.1797 г. в Бергамо е роден Гаетано Доницети. 30.11.1848 г. в Неапол е премиера на операта „Полиевкт“ Чудесен повод програма „Христо Ботев“ да представи запис на тази малко позната опера на 29 ноември от 14 часа, тъй като никак не беше лесно да се избере коя от останалите 74 опери да прозвучи. Операта „Полиевкт“ е опера в три действия с либрето на..

публикувано на 29.11.20 в 08:00

Ви-Валди

Светът не вярва в стари богове. Светът не чака нова Богородица. Светът си знае като две и две какво е безизходица. Върти се нощем в тясното легло в безсъние хроническо и нявгашното пещерно тегло днес му изглежда весело, епическо. И стогодишните войни, и бутафорните нашествия, и тези реформаторски вълни без никакви..

публикувано на 28.11.20 в 11:20