„Есклармонда“ е опера в четири действия, осем картини, пролог и епилог от Жюл Масне с френско либрето от Алфред Бло и Луи Фердинан дьо Грамон. Изпълнена е за първи път на 15 май 1889 г. от трупата на „Опера Комик“ в оперния театър на площад Шатле в Париж.
Това е най-амбициозното сценично произведение на Масне. За жалост се играе твърде рядко. Понякога се възражда, а в съвременната епоха това става през 1975 г. с Джоун Съдърлънд и Ричард Бонинг. Ролята на Есклармонда е изключително трудна за изпълнение, с извънземни колоратурни пасажи, които са във възможностите само на много надарени певици.
Историята се основава на средновековната рицарска легенда „Партенопеюс дьо Блоа“, която е написана в средата на 12 в. от Денис Пирамюс. В оригинала магьосницата се нарича Мелиор. Името Есклармонда е взето от друга легенда от 13 в., която е съвсем различна от оперната. Алфред Бло открива легендата за Партенопеюс през 1871 в библиотеката в Блоа, където той намира убежище по време на Парижката комуна. Оригиналното либретото е било наречено „Пертинакс“. Било е написано първо в проза, а след това обърнато в стихове с помощта на Луи дьо Грамон. През 1882 г. те го предлагат на белгийския композитор Франсоа-Огюст Жевар, който отказва. Скоро обаче то попада у Масне.
В спомените си в края на живота си Масне описва създаването на ролята на Есклармонда благодарение на шанса да срещне Сибил Сандерсон през пролетта на 1887 г. Той обяснява колко е бил възхитен от необятните възможности на нейния глас и пише, че тя е перфектната изпълнителка за неговата нова опера, която е започнал да композира в края на 1886 г. Той вече е имал либретото, а срещата със Сибил Сандерсон е била само катализаторът, който го стимулира да завърши операта. Творбата била поръчана, за да открие Парижкото изложение през 1889 г. По време на най-интензивния работен процес през лятото на 1887 г. Масне се премества в хотела във Веве, където е настанена госпожица Сандерсон. Така всяка вечер той консултира с нея различни завършени епизоди от операта. В края на 1888 г. операта е завършена. И започват репетициите в Опера комик. Масне посвещава творбата на Сибил Сандерсон и в знак на благодарност, позволява нейният подпис да стои редом до неговия в ръкописа на партитурата. Родни Милнс предполага, че „страстта на Масне към неговата водеща дама е довела до някои от най-еротичните му сцени“. Друг критик отбелязва майсторското умение на Масене в писането и за мъжките гласове – на тенорите Ролан и Енеас, но също така и за Епископа, император Форкас и крал Клеомер.
Операта, след премиерата има голям успех. На 10 септември същата година е представено петдесетото представление, а през февруари следващата година стотното. През ноември се играе в Брюксел. През 1892 г. операта е поставена в Санкт Петербург, след това във френския театър в Ню Орлиан, като главната роля отново изпълнява Сибил Сандерсон. Има постановки в Руан и Женева. Скоро след премиерата Сибил Сандерсон се разболява. Когато тя умира в началото на 20-ти век, изглежда, че самият Масене губи интерес към операта, която е написал за нея и отхвърля всякакви по-нататъшни постановки. Творбата е възродена едва през 1923 г., много след смъртта на композитора. След това следват краткотрайни съживявания в сценични постановки или концертни изпълнения. Едва през 70-те години усилията на Ричард Бонинг и Джоун Съдърланд връщат „Есклармонда“ към живота, като следват поредица от изпълнения на различни места. През 1992 г. отново идва период на възраждане на операта с две постановки – на фестивала „Масне“ в Сент Етиен с Дениа Гавацени-Мацола и в театър „Реджо“, Торино с Александрина Пендачанска. В тази постановка пее и Иван Кюркчиев в ролята на Енеас.
Запис на операта „Есклармонда“ може да слушате в поредицата „Непознатите опери“ на предаването „Неделен следобед“ по програма „Христо Ботев“ на 25 октомври от 14 часа.
Съдържание
ПрологФънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Създадена в късния творчески период на италианския композитор Джакомо Пучини, операта "Лястовичката" все още трудно намира път към голямата сцена. Поръчана от Виена, първоначално като оперета, тази рядко поставяна творба интригува с яркия мелодичен талант на автора си и изобилието от модерни за времето танци. Постановката, която излъчваме тази..
Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
Днес ще бъде връчена престижната награда "Рицар на книгата". Асоциация "Българска книга" организира церемонията всяка година на Световния ден на книгата и..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg