Любомир Аламанов: Ние избираме премиер, а не строителен инспектор

Точно 40 дни преди края на тази година България е на първо място по смъртност от Covid-19 в Европа. През седмицата в. „Сега“ ни нарече: „Абсурдистан – страната на виновните болни“ заради начина, по който ни се накара здравният министър и вмени цялата отговорност за разпространението на пандемията и смъртността от нея на хората, които не спазват мерките. В същото време социалната министърка Деница Сачева заяви пред „Панорама“: „Ние управляваме кризата“.

От месец март, според правителството на България, сме във война с коронавируса. Всяко правителство във време на война би трябвало да има своите планирани стратегически ходове, изразени с послания, през които да убеди обществото в правотата на своите решения. „В толкова тежка криза лидерът на една държава трябва да е отпред“ – казва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Любомир Аламанов, комуникациоен експерт.

Българската комуникационна среда по време на пандемията

„За съжаление, с колегите ми от комуникационния бизнес предупреждавахме властта от много време, че ще се стигне до този момент. От месеци насам пишем как в случай на такава глобална пандемия и криза комуникацията, успокояването на хората и управлението на очакванията ще бъдат най-важното нещо. Особено в ситуация, в която няма лекарства, мерките се променят и т.н. Но за съжаление виждаме една много мрачна картина, където управляващите се опитват да отхвърлят от себе си всякаква отговорност и да я насядят като чувство на вина към масовата публика. Вярно е, че здравният министър каза, че не можем да очакваме много от здравна система, която повече от десет години не е била реформира. Хубаво, но кой трябваше да я реформира тази здравна система? – Аз ли или вие, може би?

„Къде сбъркахме“

„Здравният министър каза, че не знаел къде са сбъркали. Ние няколко пъти изпратихме писма с предложения да помогнем, но не ни чуха. А в случи, когато масовата публика не е длъжна да знае всичко за този вирус, основна роля на управляващите е да говорят и да обясняват. Ако няма комуникация по темата, тази информационна дупка се запълва от фалшиви новини, конспиративни теории и налудни идеи. Не може човекът, който съсипа комуникационната среда с абсолютно скандални твърдения, имам предвид доц. Мангъров, който може да е много добър лекар на практика, но, като говорител, той направи ужасяващи грешки. Защото накара хората да се съмняват в това, което се случва. И сега той отново е издигнат, за да продължи да всява съмнения. А идеята, че медиите трябва да представят всички гледни точки, не е вярна, когато става дума за наука – няма алтернативни факти. Ако някой каже, че Земята е кръгла, медиите не трябва да канят човек, който да твърди, че е плоска. Когато фактите казват, че има вирус, не може някой просто да казва, че няма вирус. Не може да се прави диспут по научни факти. Фактите се проверяват и демонстрират. Именно този диспут обърка хората в контекста на пандемията.“

Управляващите да не покажат някаква слабост

„Управляващите само и само за да се задържат на власт, се опитаха да се капсулират, така че в момента даже когато някои хора им отправят нормална конструктивна критика, те я приемат като политическа атака. Те не приемат ръка за помощ, не слушат нищо, само и само да не изглеждат слаби.

„Иновативните“ комуникационни инструменти от джипката

„В толкова тежка криза лидерът на една държава трябва да е отпред и да отговаря на въпроси. А нашият премиер е в джипката на някакъв строеж. Ние плащаме заплати и избираме премиер, не строителен инспектор. Ако иска да работи като строителен инспектор, да отиде и да работи като строителен инспектор и да се махне от премиерския пост.“

„Хората да работят“

„Не е работа на премиера да казва на хората какво трябва да правят. Негова работа е да казва на министрите си какви мерки да предприемат, така че да се намали смъртността от този вирус, а не на вас или на мен, или на хората дали да работят или не. Ако искам, ще работя – това е мой избор.

Тук има тотално сбъркано разбиране за това какво е да си на власт в една демократична държава. Това не е да си глава на семейство и да подканяш децата – хайде, иди работи там някъде... Премиерът е назначен от хората чиновник, който временно има възможност да нарежда на министрите какво да правят. Само толкова! Той няма власт над нашите животи.“

Властта над нашите животи днес

„Някои от думите на членове на правителството преминаха всякакви човешки граници. Да не говорим, че след смъртта на двамата човека, които починаха на стълбите на болницата, се изказаха поне десет човека и никой от тях не изказа поне едно съболезнование. Дори в администрацията на Тръмп, която е известна със своята простащина, дори те, когато говорят за смъртта на хората, започват със съболезнование.“

Кога в стратегиите на комуникацията се вменява вина

„Когато комуникаторът въобще не го интересува за какво става въпрос. Това е много стар маниер на администрацията – тя не обяснява, тя не помага, при нея няма стимулиращи действия, тя не е позитивно обърната към нас като хора. Напротив – тя се кара, заповядва, нарежда, сърди се и наказва. Как очакват да имат позитивен резултат? В нормалните човешки взаимоотношения, ако някой се държи така с вас, ще го слушате ли? Интересно е също така, защо се обиждаме на македонците, когато обиждат високопоставените жени у нас, а приемаме със снизходителна усмивка и разбиращо мълчание, когато нашите мъже се отнасят с подобни думи към жените на властови позиции?“

Как да се поправи счупената комуникация

„То е като в едно семейство. Ако двамата са скарани и седят намусени в различни ъгли, най-важното е поне едната страна да потърси извинение. Да се извиниш, за да ти повярват отново. На първо място, трябва да има нормално човешко извинение за ситуацията, в която ни докараха. Но мен много ме съмнява да се стигне до извинение, защото, за да се извиниш, това означава да признаеш грешка, вина. А очевидно те не искат да го направят – да признаят вината си. Ето, вижте, онзи ден питат г-н Дончев, защо за десет години няма електронно здравеопазване, и той отговаря, че щели до седмица да го направят. И пак, питаме, защо досега не е направено? Той пак ни казва, че до седмица ще го има. Ние пак упорстваме за десетте години, защото това е отговорността. И той вместо да я поеме, пак ни говори, че щели да го направят. Как да стане диалог в тази среда? За сметка на това сме свидетели на някакъв нов похват в комуникацията – логорея от изхвърляне на цифри и то в милиони. За какво са ни? Къде е идеята? Къде е смисълът? Какво се цели с тия милиони? – няма идея. Просто ги хвърлят в пространството и после дим и мъгла, и всеки се оправя както може в тази мъгла. В същото време Софийската РЗИ пуска осем месеца след началото на кризата първа инструкция какво да се прави, ако сте позитивни. Имало го било на сайта им, ама кой е длъжен да им гледа сайта. Защо по Националната телевизия не вървят телефони и инструкции? Ние в криза ли сме или какво?“