Независимо от сложната обстановка, предизвикана от епидемията на Covid-19, и тази година интересът към Европейската нощ на учените е голям. Мотото на инициативата е FRESHER или в превод от английски език „Открий, изследвай навсякъде, сподели и почувствай“.
Идеята да се организират поредица прояви в повече от 300 градове по света е да се популяризира науката и нейните успехи. Тази година общественото внимание е насочено към темата за бъдещето и опазването на растителния свят, обявена за тема на 2020 г. от ООН. Целта е да се научи повече за ролята на растенията и тяхното значение за здравето на хората, както и за икономиката и за много други сфери на човешката дейност.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките също се включва в Европейската нощ на учените. За по-интересните прояви в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“ разказа доц. д-р Петко Христов.
Петко Христов е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. През последните две десетилетия научните му интереси са фокусирани върху изследване на трудовите миграции на Балканите, отношенията с диаспората, конструирането на социалните мрежи при транс-граничните мигранти, семейството и родството, политическата антропология. Автор е на монографията „Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век“ (София: Етнографски институт с музей), получила Специалната награда на високи научни постижения в хуманитарната област в Конкурса на Съюза на учените в България през 2007. Съставител е на сборниците „Migration and Identity: Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans“ Sofia: Paradigma, 2012, и „Balkan Migration Culture: historical and contemporary cases form Bulgaria and Macedonia“, Sofia: Ethnographic Institute with Museum, 2010, както и съ-съставител на: „Kurban in the Balkans“, Belgrade: Institute for Balkan Studies, 2007 (в съавторство с Biljana Sikimić), „Labour Migrations in the Balkans“, München-Berlin: Verlag Otto Sagner, 2012 (в съавторство с Biljana Sikimić and Biljana Golubović) и „Contextualizing Changes: Migration, Shifting Borders and New Identities in Eastern Europe“, Sofia: Paradigma, 2015 (в съавторство с Anelia Kassabova, Evgenia Troeva and Dagnoslaw Demski). Публикувал е над 150 статии в редица национални и международни списания и колективни монографии в реномирани научни издателства.
Повече информация за проявите на ИЕФЕМ може да намерите на интернет страницата на института
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание" се събраха 64 представители на българските училища по света, гости от Министерството на образованието и науката, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Президентството, представители на..
От 15 юни до 18 август в Националната базилика на Светото сърце в Брюксел се представя изложбата на българския зограф Диан Костов, озаглавена "Кръстопът – цената на избора". "Кръстопът – цената на избора" е вдъхновена от търсенето на духовността в съвремието и преобразява базиликата както отвътре, така и отвън с нестандартни инсталации и..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в ДКИ КЦ "Двореца" в Балчик се откриха Дните на италианската култура , които се провеждат за седма поредна година. В Каменната зала до 30 юли може да бъде посетена изложбата "Операта – културно..
Освен море и богата културна програма Балчик предлага досег до красива и уникална природна среда . За защитените местности в "Нашият ден" разказва Мариан Цветков , инженер, озеленител и лесовъд към Община "Балчик", известен и като разказвач и изследовател на местните легенди. Географските дадености на община Балчик са много разнообразни..
За историята и дейността на най-старото читалище в Балчик "Паисий Хилендарски" в "Нашият ден" разказва Веселин Павлов – секретар на читалището. Балчишкото читалище е основано през 1870 година. Жителите на града осъзнали, че имат нужда от средище на духовността и просветата, затова богатите балчиклии решили да учредят такава организирана..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов ,..
Богдан Дарев е режисьор и продуцент. Живее и работи в Сиатъл, САЩ, където заминава през 1995 г. В творческата му биография има няколко филма, сред които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg