Независимо от сложната обстановка, предизвикана от епидемията на Covid-19, и тази година интересът към Европейската нощ на учените е голям. Мотото на инициативата е FRESHER или в превод от английски език „Открий, изследвай навсякъде, сподели и почувствай“.
Идеята да се организират поредица прояви в повече от 300 градове по света е да се популяризира науката и нейните успехи. Тази година общественото внимание е насочено към темата за бъдещето и опазването на растителния свят, обявена за тема на 2020 г. от ООН. Целта е да се научи повече за ролята на растенията и тяхното значение за здравето на хората, както и за икономиката и за много други сфери на човешката дейност.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките също се включва в Европейската нощ на учените. За по-интересните прояви в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“ разказа доц. д-р Петко Христов.
Петко Христов е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. През последните две десетилетия научните му интереси са фокусирани върху изследване на трудовите миграции на Балканите, отношенията с диаспората, конструирането на социалните мрежи при транс-граничните мигранти, семейството и родството, политическата антропология. Автор е на монографията „Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век“ (София: Етнографски институт с музей), получила Специалната награда на високи научни постижения в хуманитарната област в Конкурса на Съюза на учените в България през 2007. Съставител е на сборниците „Migration and Identity: Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans“ Sofia: Paradigma, 2012, и „Balkan Migration Culture: historical and contemporary cases form Bulgaria and Macedonia“, Sofia: Ethnographic Institute with Museum, 2010, както и съ-съставител на: „Kurban in the Balkans“, Belgrade: Institute for Balkan Studies, 2007 (в съавторство с Biljana Sikimić), „Labour Migrations in the Balkans“, München-Berlin: Verlag Otto Sagner, 2012 (в съавторство с Biljana Sikimić and Biljana Golubović) и „Contextualizing Changes: Migration, Shifting Borders and New Identities in Eastern Europe“, Sofia: Paradigma, 2015 (в съавторство с Anelia Kassabova, Evgenia Troeva and Dagnoslaw Demski). Публикувал е над 150 статии в редица национални и международни списания и колективни монографии в реномирани научни издателства.
Повече информация за проявите на ИЕФЕМ може да намерите на интернет страницата на института
Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър, а защо не и с Оруел. "Пророческа песен" е петият му роман, за който през 2023 г. получава наградата "Букър". "Вашингтон поуст" го нарича "пророчески шедьовър", а "Телегрф" – "ирландският "1984". Има няколко международни награди. Според критиката "Пророческа песен" показва "опустошителна визия за страна..
Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде тръгват корените ни. " Авитохол и небесният народ" се базира на непознати досега източници, за да разкаже за един недостатъчно изследван от специалистите период от историята, който е колкото..
В края на ноември в Конуей хол в Лондон ще бъде премиерата на двуезичния сборник на английски и български Shining Wind / "Сияен вятър". Събитието ще е част от зимното събиране на Британското хайку общество. В книгата могат да се прочетат автори от САЩ, Австралия, Португалия, България, Великобритания, Индия, Ирландия, Испания, Италия, Канада,..
Следващата седмица Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна гостува в София в Малък градски театър "Зад канала" с постановката "Формата на нещата". Пиесата е едно от открояващите се заглавия в съвременната англоезична драматургия, което привлича внимание още с първата постановка в Лондон през 2001. Тя разказва за студентка по скулптура,..
Всяка година се раздават Нобеловите награди, но малко хора знаят коя е личността зад тези награди. Книгата "Нобел. Загадъчният Алфред. Неговият свят и неговите награди" на шведската журналистка Ингрид Карлберг дава отговор на този въпрос в над 600 страници. Карлберг е разследващ журналист, преди да се насочи към писането на биографии, затова..
Тридесет и пет години след падането на Берлинската стена и очакванията на българското общество да стане част от демократичните процеси и форми на..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от..
В края на ноември в Конуей хол в Лондон ще бъде премиерата на двуезичния сборник на английски и български Shining Wind / "Сияен вятър". Събитието ще е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg