Националният план за възстановяване и устойчивост – каква е пресечната точка между посоката на България като част от ЕС и приоритетите на ЕК? Политологът Христо Панчугов даде в "Нашият ден" своята оценка за този план:
"Това лято – на протести, на отсъстващ от управлението на държавата премиер, на безтегловност от страна на министрите поради липса на смислен обществен дебат и липса на политическа подкрепа за каквато и да е посока на развитие на държавата – очевидно са илюстрирани в този план, който България представя в Брюксел."
Липса на реформи
"Основният проблем в този план е липсата на реформи, липсата на генерална визия. В голяма степен тези средства, които ще дойдат като част от допълнителния инструмент, който ЕК предложи, всъщност ще бъде взет заем. Фокусът върху реализирането на този план е насочен върху създаването на собствени ресурси – икономически и социални – в рамките на ЕС и на различните държави-членки, които да генерират потенциал след това тези заеми да бъдат възстановени и върнати. В този смисъл планът не е само насочен към възстановяване, а към такова възстановяване, което да генерира някакви развития след себе си – нещо, което аз не виждам в българския план.
Стана дума за липсата на реформи в здравеопазването, но във всички сфери предложенията, които България е подала, се отнасят към вече съществуващи оперативни програми. Това е показател, че имаме едно количество готови проекти, които трябва да реализираме, вместо актуализация на проблемите спрямо проблемите, произлизащи от кризата с Covid-19 и спрямо проблемите, срещу които ще се изправят българското общество и българската икономика през следващите години. Това е най-тъжното."
Заявката на Томислав Дончев за реализация на плана от няколко правителства
"Това по-скоро ми звучи, че няма да се те следващите, които да договорят този план с ЕК, което е оправдание и бягство от отговорност в класическата му форма, която сме свикнали да виждаме у това правителство.
Каква политика води България
"Съществува силна вероятност България да не се възползва, дори в някаква смислена степен, от този план – най-вече защото всеки един елемент и стратегически приоритет от този план ще бъде договарян отделно. Т.е. дори да се приеме някаква обща рамка на план, отпускането на финансовите средства ще трябва да бъде свързано с конкретика, с която българската администрация и българските политици не са свикнали. Ако ние продължаваме с този подход на хвърляне на думи в празното пространство, шансът ни да се възползваме от този план е изключително нисък. Аз не видях елемент – от гледна точка на конкретика, на реформи, на инструменти – който да е насочен към адресиране към проблемите от Covid кризата."
Христо Панчугов вижда силно разминаване между приоритетите на обществото и проблемите, с които то се сблъсква в момента, и потенциала на това правителство и на тази администрация да генерират адекватен план, който да посрещне тези нужди.
Чуйте повече в звуковия файл.
Националният план за възстановяване и устойчивост представя вижданията на правителството и обществото за начина, по който трябва да бъдат адресирани структурни проблеми в икономиката, чрез вътрешно съгласувана и последователна комбинация от реформи и..
Националният план за възстановяване и устойчивост – посоката на България като част от ЕС и приоритетите на ЕК. "В условия на висока степен на несигурност, породена от Covid-19 пандемията, ограничаването и контрола на разпространението й, както и..
Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве? В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В..
Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния..
Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката,..
На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с..
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
В предаването "Домът на музите" гостува сценографът - музикант Константин Вълков. През последните няколко години името му се свързва с различни музикални..
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg