Eдно луксозно издание e посветено на вековния юбилей на Русенската опера. То е съвместна продукция с Община Русе и Съюза на българските музикални и танцови дейци. Историческият разказ проследява историята на оперните постановки, балетните спектакли и симфоничните концерти. Обзорът започва от първата постановка на Русенската оперна дружба през 1919 г. и свършва с юбилейния спектакъл на операта „Травиата“ на Верди, който беше ноември 2019 г.
В изданието могат да се видят афиши, много снимки, както и поредно изброяване на премиерни заглавия – както за Русе, така и за България. Проследяват се международните турнета на театъра и на Русенската филхармония, както и наградите, които колективите са получили през годините.
Художествената част започва от сезон 1918-1919 с операта „Камен и Цена“ на Иван Иванов и Венцеслав Кауцки. Първият спектакъл на Русенската опера е на 27 ноември 1949 г. „Травиата“ на Джузепе Верди. Това е и първият сезон на одържавена и трансформирана в Народна опера-Русе оперна дружба.
С историята на Русенската опера са свързани много премиери за България на световни заглавия като „Момичето от златния запад“ на Пучини, „Катерина Измайлова“ и „Нос“ на Шостакович, „Стабат Матер“ и „Миса ди Глория“, „Вилхелм Тел“ на Росини, „Уестсайдска история“ на Бърнстейн, „Капулети и Монтеки“ на Белини и други, както и много симфонични и балетни творби.
Важна част от историята на Русенската опера е осъществяването на нейна сцена на много творби на български композитори. Някои от тях са: „Цар Калоян“ на Владигеров, „Мария Десислава“ на Хаджиев, „Еленово царство“ на Илиев, „Хан Аспарух“ на Райчев, „О, моя мечта“ на Пиронков и др.
Юбилейният албум няма да се продава, а ще бъде предоставен на различни библиотеки в страната, както и на музикалните училища.
Вече има и електронен вариант на изданието, което се открива на сайта на Русенската опера.
„От мен до другото безсмъртие“ е новата поетична книга на Ива Спиридонова. В нея тя представя любовта във всичките ѝ измерения, но най-вече като вечността, която създаваме един за друг. Разбирането, че обичта не свършва, а само и единствено се преобразува и стъпва в други обувки, е най-големият урок, който Ива получава от стихосбирката. Надява се..
Карантината в Израел постави изкуствата „под ключ“. От една година с малки, и то кратки изключения, картинните галерии и музеите са затворени, а театрите, оперите, концертните зали така и не отвориха врати. Културните дейци излизаха на митинги пред резиденцията на премиера на страната, но от техните протести нямаше никакъв ефект. Наложи се да измислят..
Галерия „Квадрат 500“ представя самостоятелната изложба на художника Атанас Парушев – известен още като Шока, предимно абстрактна живопис, която той нарича „Духовни картини“. Изградени от много материя – бои, хартия, плоскости – сякаш попили жеста и намеренията на художника, те превръщат пространството около тях в храмово. В едно свое интервю..
Театралното сдружение „Сторикечърс“ представя най-новия си спектакъл на 27 февруари в Националния студентски дом . „За птиците и хората“ е социален плейбек театър и е насочен към близки и приятели на онкологично болни пациенти. Всъщност това е второто представление от цяла тематична поредица, която започна в края на януари. Тогава актьорите..
Човек разказва себе си чрез многото неща, които върши и които създава. Понякога и по-директно. „Отгласи. Разговори с Цочо Бояджиев“ не е точно автобиографична книга, въпреки че проф. Цочо Бояджиев е откровен и неприкрит в нея. Сходна е формално с т.нар. "литературни анкети", или беседи. Разговорът води проф. Атанас Стаматов – приятел и съмишленик на..
26 февруари е Международният ден на бавните обороти или празник на спокойствието. Какво губим, когато бързаме? Темата коментира в “Нашият..
През тази седмица беше планирано в парламентарната комисия по културата и медиите да бъде обсъден проектът за промени в Закона за радиото и..
В епизод 408 „Трамвай по желание“ среща своята публика със знаменития художник-фотограф, исторически изследовател и театрален мисионер Иво Хаджимишев...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg