„Times“ зачеркна 2020-а на корицата си, а тя всъщност беше важна година, защото напомни на човечеството за загърбени от него проблеми – загубена съпричастност, егоцентрични политици, расизъм. Това е и годината, в която САЩ избраха своя нов президент. Този избор ще има отражение в цял свят, така както имаше отражение върху него и изборът на президента Тръмп преди четири години. В „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ журналистът от в. „Дневник“ Петър Карабоев коментира какво научиха обществата и медиите от изборите в САЩ.
„Напоследък казвам, че интересът на българите към президентските избори в САЩ, според мен в огромна степен се дължи на това, че чрез тази тема те говорят за България – за състоянието, в което е българската демокрация, българските медии, политическата класа, правораздаването. Но да се изказваш за нюансите на американската политика е изключително рисково, когато не си живял там, дори и в контекста да се опитваме да научим как да направим по-добра България. И все пак мога да отлича пет фактора, които бяха важни по време на изборите в САЩ."
Пет много важни фактора по време на изборите в САЩ
„Първият е, че американските избори са много децентрализирани и това няма как да го наложим директно върху България. Но начинът, по който бяха проведени тези избори, показа колко е важно хората на място да си гарантират, че в избирателните секции всичко ще бъде по закона, всичко ще бъде спазено. За да може всеки, който участва в този процес, като изпрати данните в Централната избирателна комисия, да няма как тези данни да бъдат оспорени.
Второ – избирателната активност – хората разбраха, че съдбата им и начинът им на живот зависят от това да се вдигнат и да отидат да гласуват.
Третият фактор са съдилищата – нито едно от твърденията на Доналд Тръмп (с изключение на едно малко) за фалшифициране на изборите не бе доказано в съда. Изборите трябва да са прозрачни и честни.
Което води до следващия фактор и поука за България – трябва да има гражданска активност – структури извън властта, извън партиите, извън медиите дори, които структури да контролират, изискват и наблюдават.
Медиите са петият фактор, от който можем да извлечем поука от американските избори.
След кризата 2008-а по-голямата част от локалните, малки медии бяха буквално изпепелени. На тяхно място се появиха някакви странни сайтове, някакви медии, които претендират да са медии, но всъщност са много токсична пропаганда – било на крайната десница, било на крайната левица. И в крайна сметка, оказа се, че в една демокрация, когато институциите, процедурите, законите, изискват време, за да се произнесат, това е времето, в което медиите трябва да пазят истината и да проверяват твърденията, и да ги опровергават, ако не са истина, и по този начин да бранят демокрацията. Иначе всичко става безсмислено.“
Повлия ли книгата на Боб Удуърд на изборите в САЩ
„Едва ли. Това, което Боб Удуърд прави, е една много, много дълга журналистика, проточена във времето понякога години наред. Тук е важен въпросът къде минава границата между журналистиката и гражданската активност – когато трябва да разкриваш корупцията или да опровергаваш лъжи, не е непременно журналистика. Но да приемем, че неговото е журналистика. Обяснението на Удуърд, че не е оповестил веднага това, което е научил от Доналд Тръм за вируса, е, че му е бил нужен още контекст. Аз съм склонен да повярвам на този аргумент, но също толкова съм склонен да повярвам и че го е направил, защото е искал да натрупа сензационност около премиерата на книгата си.“
Защо няма Боб Удуърд в България
„В САЩ има много сериозна традиция в писането на биографии. Биографията не означава журналист да седи и да преглежда документи и да напасва събития за някого. Това, което Боб Удуърд прави, е да накара политиците да го допуснат до близкия си кръг седмици и месеци наред – да пътува с тях, да става свидетел на избухванията им, да пият кафе с него и на всичко, което се случва около политика. Кажете ми един български политик, който е толкова отворен, че да се съгласи някой журналист да го следва по този начин в продължение на три месеца. Това според мен го няма у нас, защото с попадането във властта в България по някакъв начин човек става ексклузивен, в него вече има някаква мистерия и колкото повече се поддържа тази мистерия и недостъпност, толкова по властен като че ли изглежда той. Доста сбъркано според мен е това разбиране, особено за малка държава като България. Но разказът какво име се случва в делника не присъства за българските политици. Докато хората с власт не отварят прозореца към разказвача за тения свят, всеки опит да се разкаже за този свят – не личния им живот, а ежедневието им, ще изглежда като политическа акция на противници.“
Цялото интервю с Петър Карабоев можете да чуете в звуковия файл.
Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена. Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..
За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..
Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg