Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Поредица непознати опери в „Неделен следобед“ – „Заиде“ на Моцарт

Снимка: operaroma.it

Записът е от 18 октомври 2020 г. в Римската опера

„Заиде“ или „Сараят“, К344 – недовършен зингшпил в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт, либрето Йохан Андреас Шахтнер

Действащи лица и изпълнители:
• Заиде, сопран – Чен Райс
• Гомац, тенор – Хуан Франсиско Гател
• Алазим, бас – Маркус Верба
• Султан Солиман, тенор – Пол Нийлон
• Осмин, бас – Давиде Джангрегорио
Хор и оркестър на Римската опера, диригент Даниела Гати

Снимка: Yasuko Kageyama / Opera di Roma
Всичко, което се знае за операта „Заиде“ на Моцарт е от кореспонденцията с баща му Леополд Моцарт. На 11 януари 1778 г. Волфганг пише от Манхайм, че император Йозеф ІІ има желание да създаде във Виена оперна трупа, която да изпълнява немска опера и според слуховете търсел млад композитор, който да я ръководи. Той искал много да получи поста или най-малкото поръчка за една опера. В тази връзка настоява баща му да задейства всичките си виенски познанства, за да реши въпроса. Леополд незабавно изпраща писмо на Франц хон Хьойфелд – влиятелна личност в средите на виенските театрали. Но отговорът на Хьойфелд носи малка надежда на Моцарт. Императорът няма да ангажира никой друг, тъй като в момента имал на разположение както Глук така и Салиери. Няма да има и специална поръчка. Съветът към композитора е „да напише хубава комична немска опера, която да предложи на вниманието и на оценката на императора, и да чака решението му“. Така след пътуването си до Манхайм и Париж Волфганг се завръща в Залцбург и в средата на януари 1779 започва работа върху сериозна немска опера. Тъй като бащата и синът отново били заедно няма кореспонденция между тях и не се знае какво се е случило. По-късно те говорят за тази творба като за „оперетата на Шахтнер“, от което е заключението, че либретото е на Йохан Андреас Шахтнер, музикант в залцбургския двор и семеен приятел.

Съдържание
Заиде е европейка станала робиня в сарая на султан Солиман, който е лудо завладян от чара ѝ. Гомац също е европеец и роб като нея, но е осъден на тежък труд в двореца. Един ден докато Гомац подремва Заиде поставя свой портрет върху него. Когато се събужда той е обсебен от красотата на жената на портрета и когато Заиде се появява лично той се влюбва безумно в нея. Те двамата убеждават Алазим, любимият приближен на султана, да им помогне да избягат. Той също решава да избяга с тях. Новината за тяхното изчезване вбесява Солиман. Той се заклева да ги залови, да ги измъчва и да ги убие. По време на издирването търговецът на роби Осмин предлага на султана прекрасна робиня, за да го разсее. Султанът отказва, а Осмин му се подиграва, че заради една жена се отказва от всички останали.

Бегълците са заловени и отведени пред султана. Солиман описва как ще си отмъсти, но Заиде се опълчва на съдбата. Алазим се опитва да омилостиви господаря. В последния номер достигнал до нас тримата роби молят за милост султана, който е непреклонен.
Зингшпилът, от който Моцарт и либретистът му Шахтнер се вдъхновяват завършва много театрално – тримата роби откриват, че са роднини – Гомац е син, а Заиде е дъщеря на Алазим, султанът им прощава и им обещава, че могат да се завърнат в родината си.

Операта започва с великолепна мелодрама в която Гомац описва незавидната си робска участ и останал съвсем без вяра се отпуска и заспива. С мелодрама започва и второто действие.

Снимка: Yasuko Kageyama / Opera di Roma
Кратка история
За новата творба Моцарт търсел „турски“ сюжет – европейци, които са пленени в мюсюлманската държава, превърнати са в роби и най-накрая са освободени от един просветен султан. Тези истории по източни фантазии били много търсени – те позволявали да се добави екзотика, както в оформлението на сцената, така и на костюмите, а и това би начин да се избегне намесата на цензурата. Сред историите, които били много популярни по онова време била пиесата „Заире“ на Волтер от 1732 г., която била представена на немски в Залцбург на 29 септември 1777 г. с музика на Михаел Хайдн и либрето на Франц Себастиани, директор на начинаеща театрална трупа.

На 5 септември 1780 г. Моцарт заминава за Мюнхен, за да завърши „Идоменей“ и да дирижира представленията, но продължава да е заинтригуван от „Заиде“. В писмо от 11 декември Леополд му казва, че не е проблем, ако не е завършил все още „Заиде“, тъй като виенските театри били затворени заради траура за императрица Мария-Тереза.
„Може би пък тази опера ще те отведе по-късно във Виена“ пише Леополд. На 18.01 знаейки че баща му ще пристигне в Мюнхен за премиерата на „Идоменей“ Волфганг го моли да донесе оперетата на Шахтнер, защото е намерил музиканти и меценати, на които искал да я представи.

След „Идоменей“ архиепископът на Залцбург изпраща Моцарт във Виена. В писмо от столицата на 18.04.1781 Моцарт за последен път споменава „Заиде“. „Колкото до оперетата на Шахтнер, нищо не може да се направи, поради причината за която ви говорех – става дума за сериозна опера. Младият Стефани – драматург и директор на немската опера във Виена, ще ми даде ново либрето, което според него е добро… Не мога да кажа на Стефани, че греши за „Заиде“. Само му казах, че дългите диалози спокойно могат да бъдат съкратени и че творбата е много хубава, но че тя не ще се хареса на виенската публика, която обича повече комедиите“.
Така работата върху друга опера с турски сюжет отпраща в небитието „Заиде“, а операта е „Отвличане от сарая“.

Операта, върху която работел Моцарт нямала нито увертюра, нито име. Името „Заиде“ ѝ дава Йохан Антон Андре, който завършва творбата и я публикува през 1848 г. Либретото на Шахтнер не е достигнало до нас, а само текстът, върху който Моцарт е написал музиката и кратки бележки в началото на всеки номер, но това е достатъчно да се разбере, че Шахтнер се е придържал към текста на Себастиани в първото действие и че във второто вече се е отдалечил от него.

Снимка: Yasuko Kageyama / Opera di Roma
Манускриптът на „Заиде“ днес се пази в Берлин и съдържа 296 страници. Петнайсетте номера на тази двуактна опера са общо около 70 минути с отпратки водещи към „Идоменей“ и към „Отвличането“. „Заиде“ е уникална с мелодрамите, които Моцарт слага в началото на всяко действие. Вдъхновен от „Медея“ на Франц Бенда, която е гледал в Манхайм през ноември 1778 Моцарт създава две великолепни сцени в този жанр, към който никога повече няма да се върне.

Когато пише „Заиде“ Моцарт е на 23 или 24 години и вече е автор на няколко опери. „Заиде“ не е творба нито на начинаещ композитор, нито е провал – според изследователите това е шедьовър, чието създаване е било прекъснато. Който и да е чул великолепната музика на тези няколко номера я оценява като прекрасна и съжалява, че не е била завършена“.

В няколкото минути, които можем да си позволи на 3 януари от 14 часа, ще прозвучи и фрагмент от мелодрамата „Медея“ на Бенда, от която бил възхитен Волфганг. Записът е с участието на Бригите Кадлбауер, Петер Урей, Пражки камерен оркестър с диригент Кристиан Бенда.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2021

1 август 3.00 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Увертюра към операта „Дон Жуан“, K.527. 3.07 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония кончертанте в Ми бемол мажор, K.364. Солисти: Стивън Коупс (цигулка) и Хиоби Сим (виола). 3.39 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 38 в Ре мажор, K.504, „Пражка“. Изпълнява..

публикувано на 30.07.21 в 08:15

Сатирата на Шостакович – „Райок“

„Райок“ е реплика на композитора на безумното ждановско Постановление за операта „Великата дружба“ от Мурадели от 1948 г. Постановлението дава нов тласък на развихрилата се с небивала мощ борба срещу формализма в съветската музика. Формализмът е, естествено, буржоазно, вражеско явление, което цели да съсипе съветския човек. Титаничната борба срещу..

публикувано на 29.07.21 в 08:05
Филип Филипов, Илина Илиева, Момчил Пандев и Михайл Стефанов квартет

Посолството на Швейцария с концерт, подкрепящ младите музиканти

На 6 юли в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ с подкрепата на Швейцарското посолство се състоя концерт, обвързан и с честванията по повод 100-годишнината на учебното заведение. „Много съм щастлива, че този концерт ще се състои, защото това е третият път, в който се опитваме да го организираме. Заради ситуацията с Covid ни се наложи да..

публикувано на 27.07.21 в 08:35
Васил Хаджигрудев като сайбър-пънк вожд

Васил Хаджигрудев в „Заедно след полунощ“

Поводът да поканим един от любимите ни контрабасисти от новата българска джаз вълна в последното издание на „Вавилонската фонотека“ (вторнишкото издание на „Заедно след полунощ“) преди едномесечната лятна ваканция, е минитурнето на триото ХАКО в София, Варна и Пловдив тази седмица (28-29-30 юли). ХАКО (България/Сърбия/Испания) е авангардна джаз..

публикувано на 26.07.21 в 17:24

Самобитният талант Патриция Копачинская

„Най-вълнуващият цигулар на нашето време“ е единодушното мнение на публиката след концерт на цигуларката Патриция Копачинская . Наричат я още „музикален екстремист“, заради неповторимото звучене на нейната цигулка и сценичното присъствие, което няма аналог. „Хората са съсредоточени върху съвършенството и глазурата. Те искат да видят една перфектна..

публикувано на 25.07.21 в 07:35