Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Поредица непознати опери в „Неделен следобед“ – „Заиде“ на Моцарт

Снимка: operaroma.it

Записът е от 18 октомври 2020 г. в Римската опера

„Заиде“ или „Сараят“, К344 – недовършен зингшпил в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт, либрето Йохан Андреас Шахтнер

Действащи лица и изпълнители:
• Заиде, сопран – Чен Райс
• Гомац, тенор – Хуан Франсиско Гател
• Алазим, бас – Маркус Верба
• Султан Солиман, тенор – Пол Нийлон
• Осмин, бас – Давиде Джангрегорио
Хор и оркестър на Римската опера, диригент Даниела Гати

Снимка: Yasuko Kageyama / Opera di Roma
Всичко, което се знае за операта „Заиде“ на Моцарт е от кореспонденцията с баща му Леополд Моцарт. На 11 януари 1778 г. Волфганг пише от Манхайм, че император Йозеф ІІ има желание да създаде във Виена оперна трупа, която да изпълнява немска опера и според слуховете търсел млад композитор, който да я ръководи. Той искал много да получи поста или най-малкото поръчка за една опера. В тази връзка настоява баща му да задейства всичките си виенски познанства, за да реши въпроса. Леополд незабавно изпраща писмо на Франц хон Хьойфелд – влиятелна личност в средите на виенските театрали. Но отговорът на Хьойфелд носи малка надежда на Моцарт. Императорът няма да ангажира никой друг, тъй като в момента имал на разположение както Глук така и Салиери. Няма да има и специална поръчка. Съветът към композитора е „да напише хубава комична немска опера, която да предложи на вниманието и на оценката на императора, и да чака решението му“. Така след пътуването си до Манхайм и Париж Волфганг се завръща в Залцбург и в средата на януари 1779 започва работа върху сериозна немска опера. Тъй като бащата и синът отново били заедно няма кореспонденция между тях и не се знае какво се е случило. По-късно те говорят за тази творба като за „оперетата на Шахтнер“, от което е заключението, че либретото е на Йохан Андреас Шахтнер, музикант в залцбургския двор и семеен приятел.

Съдържание
Заиде е европейка станала робиня в сарая на султан Солиман, който е лудо завладян от чара ѝ. Гомац също е европеец и роб като нея, но е осъден на тежък труд в двореца. Един ден докато Гомац подремва Заиде поставя свой портрет върху него. Когато се събужда той е обсебен от красотата на жената на портрета и когато Заиде се появява лично той се влюбва безумно в нея. Те двамата убеждават Алазим, любимият приближен на султана, да им помогне да избягат. Той също решава да избяга с тях. Новината за тяхното изчезване вбесява Солиман. Той се заклева да ги залови, да ги измъчва и да ги убие. По време на издирването търговецът на роби Осмин предлага на султана прекрасна робиня, за да го разсее. Султанът отказва, а Осмин му се подиграва, че заради една жена се отказва от всички останали.

Бегълците са заловени и отведени пред султана. Солиман описва как ще си отмъсти, но Заиде се опълчва на съдбата. Алазим се опитва да омилостиви господаря. В последния номер достигнал до нас тримата роби молят за милост султана, който е непреклонен.
Зингшпилът, от който Моцарт и либретистът му Шахтнер се вдъхновяват завършва много театрално – тримата роби откриват, че са роднини – Гомац е син, а Заиде е дъщеря на Алазим, султанът им прощава и им обещава, че могат да се завърнат в родината си.

Операта започва с великолепна мелодрама в която Гомац описва незавидната си робска участ и останал съвсем без вяра се отпуска и заспива. С мелодрама започва и второто действие.

Снимка: Yasuko Kageyama / Opera di Roma
Кратка история
За новата творба Моцарт търсел „турски“ сюжет – европейци, които са пленени в мюсюлманската държава, превърнати са в роби и най-накрая са освободени от един просветен султан. Тези истории по източни фантазии били много търсени – те позволявали да се добави екзотика, както в оформлението на сцената, така и на костюмите, а и това би начин да се избегне намесата на цензурата. Сред историите, които били много популярни по онова време била пиесата „Заире“ на Волтер от 1732 г., която била представена на немски в Залцбург на 29 септември 1777 г. с музика на Михаел Хайдн и либрето на Франц Себастиани, директор на начинаеща театрална трупа.

На 5 септември 1780 г. Моцарт заминава за Мюнхен, за да завърши „Идоменей“ и да дирижира представленията, но продължава да е заинтригуван от „Заиде“. В писмо от 11 декември Леополд му казва, че не е проблем, ако не е завършил все още „Заиде“, тъй като виенските театри били затворени заради траура за императрица Мария-Тереза.
„Може би пък тази опера ще те отведе по-късно във Виена“ пише Леополд. На 18.01 знаейки че баща му ще пристигне в Мюнхен за премиерата на „Идоменей“ Волфганг го моли да донесе оперетата на Шахтнер, защото е намерил музиканти и меценати, на които искал да я представи.

След „Идоменей“ архиепископът на Залцбург изпраща Моцарт във Виена. В писмо от столицата на 18.04.1781 Моцарт за последен път споменава „Заиде“. „Колкото до оперетата на Шахтнер, нищо не може да се направи, поради причината за която ви говорех – става дума за сериозна опера. Младият Стефани – драматург и директор на немската опера във Виена, ще ми даде ново либрето, което според него е добро… Не мога да кажа на Стефани, че греши за „Заиде“. Само му казах, че дългите диалози спокойно могат да бъдат съкратени и че творбата е много хубава, но че тя не ще се хареса на виенската публика, която обича повече комедиите“.
Така работата върху друга опера с турски сюжет отпраща в небитието „Заиде“, а операта е „Отвличане от сарая“.

Операта, върху която работел Моцарт нямала нито увертюра, нито име. Името „Заиде“ ѝ дава Йохан Антон Андре, който завършва творбата и я публикува през 1848 г. Либретото на Шахтнер не е достигнало до нас, а само текстът, върху който Моцарт е написал музиката и кратки бележки в началото на всеки номер, но това е достатъчно да се разбере, че Шахтнер се е придържал към текста на Себастиани в първото действие и че във второто вече се е отдалечил от него.

Снимка: Yasuko Kageyama / Opera di Roma
Манускриптът на „Заиде“ днес се пази в Берлин и съдържа 296 страници. Петнайсетте номера на тази двуактна опера са общо около 70 минути с отпратки водещи към „Идоменей“ и към „Отвличането“. „Заиде“ е уникална с мелодрамите, които Моцарт слага в началото на всяко действие. Вдъхновен от „Медея“ на Франц Бенда, която е гледал в Манхайм през ноември 1778 Моцарт създава две великолепни сцени в този жанр, към който никога повече няма да се върне.

Когато пише „Заиде“ Моцарт е на 23 или 24 години и вече е автор на няколко опери. „Заиде“ не е творба нито на начинаещ композитор, нито е провал – според изследователите това е шедьовър, чието създаване е било прекъснато. Който и да е чул великолепната музика на тези няколко номера я оценява като прекрасна и съжалява, че не е била завършена“.

В няколкото минути, които можем да си позволи на 3 януари от 14 часа, ще прозвучи и фрагмент от мелодрамата „Медея“ на Бенда, от която бил възхитен Волфганг. Записът е с участието на Бригите Кадлбауер, Петер Урей, Пражки камерен оркестър с диригент Кристиан Бенда.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програма на Еврокласик ноктюрно от 1 до 7 март 2021 година

1 март 3.00 часа – Густав Малер(1860-1911), Симфония № 3 в ре минор. Изпълняват Даниела Сидра (сопран), хор на Ла Скала, детски хор на Ла Скала с диригент Зубин Мета. 4.41часа – Райнхолд Глиер (1975-1956), Прелюд, Гавот, Берсьоз, Интермецо и Скерцо из Осем пиеси за цигулка и чело, оп. 39. Изпълняват Бюнчан Лий (цигулка) и Камерън Крозман (чело). 4.54..

публикувано на 27.02.21 в 17:45

„Фауст“ на Гуно – избрано от архива на Метрополитън опера

Спектакълът от декември 2011 г. е забележителен по много причини. На преден план в повечето публикации е коментирана режисурата: мрачна, с недоразвити идеи, несъответно „клинична“, но с интересни попадения. Дело на известния на Бродуей, носител на две награди Тони, филмов и театрален режисьор Дезмънд Маканъф. Критикувана и в същото време харесвана..

публикувано на 27.02.21 в 09:10
Пресконференция преди премиерата на операта „Сватбата на Фигаро“

Операта „Сватбата на Фигаро“ се завръща на сцената в Русе

Премиерата на обичаната Моцартова опера е на 28 февруари, неделя, от 19 часа, в Доходното здание . След „Мария Десислава“ на Парашкев Хаджиев това е второто голямо оперно заглавие, което Пламен Бейков поставя в Русе. Доверил се е на младия диригент Димитър Косев, който е виенски възпитаник и на художника Радослав Радославов. Ангажирани са само..

публикувано на 26.02.21 в 09:15

„Лястовичката“, опера в три действия от Джакомо Пучини

Либрето: Джузепе Адами. Основата на либретото е текст на австрийските либретисти Алфред Вилнер и Хайнц Райхерт. Световна премиера: 27 март, 1917 г. В операта в Монте Карло. В Италия е представена на 2 юни 1917 г. в Театър Комунале, Болоня. Действащи лица: • Магда, сопран • Руджеро, тенор • Лизет, сопран • Прюние, тенор • Рамбалдо, баритон –..

публикувано на 26.02.21 в 08:40
Момент от репетицията на операта „Двамата свенливци“ от Нино Рота

За първи път в България операта „Двамата свенливци“ на Нино Рота

Операта е написана от известния филмов композитор в една поредица на Италианското радио за създаване на радиоопери. Под диригентството на Франко Ферара премиерата е на 15.11.1950 г. Либретото е по текст на Сузо Чекки Д'Амико. Постановката в Стара Загора ще бъде копродукция с Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и е във връзка със сто..

публикувано на 25.02.21 в 18:25