Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Shooting Ghosts: съвременно българско видеоизкуство насред антитутопията

Красимир Терзиев и Калин Серапионов в подвижното студио на „Мултикултурни диалози“
Снимка: Симона Ганева, Гьоте институт

Гледайки тази селекция от десет удивителни видеопроизведения, създадени основно в периода 2013-2020 г., някак си – хем парадоксално, хем закономерно – в главата на водещия изниква позабравен диалог от един музикално-театрален пърформанс от съседна нам страна (не по-малко антиутопична от нашата) – „Защо правите филмов фестивал посред война?“ / „А вие защо ни правите война посред филмовия фестивал?“ – и така семплирано до безкрайност… Но, да започнем отначало – иде реч за програмата „Shooting Ghosts“, която беше открита официално през ноември 2020 г. и която може да бъде гледана на германската платформа Blinkvideo и през настъпилата вече 2021 г. Тя е съвместно начинание на Гьоте институт и Института за съвременно изкуство и е част от един по-широк проект, който не успя да се осъществи в пълния си мащаб през ноември поради повторното затваряне на всичко, но… нали затова има 2021 г. Десетимата художници, участващи със своя видеотворба са Венета Андрова, Нено Белчев, Мич Брезунек, Марина Генова, Надежда Олег-Ляхова, Димитър Шопов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов, Красимир Терзиев и Калин Серапионов, като последните двама са и кураторите на програмата.

В „Shooting Ghosts“ ще се изправите лице в лице с изключително оригинални интерпретации на теми и проблеми, станали навярно доста по-видими по време на пандемията, но иначе съществуващи си в своята дълговечност и неразрешимост от години. По интересен начин темата за присъствията и отсъствията например във филма на Красимир Терзиев „Суспендирано“ (създаден по време на пандемията) кореспондира с въртящото се осветително тяло и препарираните животни в „Национален природонаучен музей“ на Самуил Стоянов от далечната 2013 г. Антиутопията „Нова истанбулска мечта“ на Камен Стоянов пък говори за същото, за което и „Новата зона на комфорт“ на Марина Генова или кафемашината на Димитър Шопов във филма-прогноза „Пловдив – спасителна жилетка“. 

Или пък две творби като „Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара“ на Калин Серапионов и „Сърцето ми е октопод“, безкрайно различни и като жанр, и като техника, и като обем дори, а и като методи на боравене с конкретното и абстрактното, очакваното и неочакваното, зададеното и никога незададеното… ами, ако гледате едното произведение веднага след другото, това със сигурност ще ви даде десетки нови начини на препрочит… Фикционалното и документалното е основна част от цялостната антиутопия на „Shooting Ghosts“ и тук „Измислена история“ на Надежда Олег-Ляхова също заема своето ключово място. 

Траш-рокендрол сатирата на живеещия от години в Пловдив бретонец Мич Брезунек пък заслужава да се прожектира с образователна цел във всяко едно училище по изкуствата у нас… Програмата започва с шепот, смесващ еротично-релаксиращото усещане с речта на омразата – един много находчив способ, избран от авторката Венета Андрова в „Почистване на ушите“, защото когато изкрещим проблема, невинаги ни чуват, но в шепота се заслушваме… В подвижното радиостудио на „Мултикултурни диалози“ ние пък се срещнахме с Красимир Терзиев и Калин Серапионов в един дъждовен зимен следобед съвсем-съвсем в края на отиващото си десетилетие, отгръщайки сноп страници от следващото.




Междувременно и вече е в ход и „Moving Bodies / Moving Images“ – паралелната немско-българска програма на Гьоте институт с куратор Лудвиг Зайфарт – следваща стъпка от същия по-мащабен проект. Така че… очаквайте продължение и при нас в „Мултикултурни диалози“.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Български знаци в далечен Китай

Музеят за графика на Китай, Гуанлан, Шенджен е Меката на графичното изкуство не само за тази източна страна, но и за световните тенденции в графичното изкуство. В момента там се представя един мащабен проект – „Графика от Централна и Източна Европа“. Това изложение дава още една възможност – извън наложилото се като номер едно Международно биенале на..

публикувано на 24.02.21 в 16:09

Актрисата Даниела Викторова: Актьорската професия изисква отдаденост и къртовски труд

„Първата ми среща с Варненския театър беше още в детските ми години, когато гледах няколко спектакъла на Детската театрална студия към театъра, с ръководители Райко и Данаил Райкови. През 1992-ра година попаднах в школата към Драматичен театър – Варна, която беше създадена от тогавашния директор Коста Бандутов, две години бях в тази школа и поех към..

публикувано на 24.02.21 в 16:05

На кино и изложба в Чешкия център в София

Със специална селекция от филми, на които Павел Юрачек е сценарист или режисьор, ще участва Чешкият център в юбилейния 25-и София Филм Фест. Прожекциите са част от съпътстващата програма на фестивала. Кои са събитията, предстоящи в Чешкия център в София. Директорът на Центъра  Дагмар Остранска  разказва за инициативи в “Артефир“...

публикувано на 24.02.21 в 15:08

„Бесове“ в памет на проф. Снежина Танковска

Спектакълът „Бесове“ има премиера тази вечер в Театър НАТФИЗ. Представлението е в памет на проф. Снежина Танковска и е дипломен спектакъл на студентите от последния ѝ клас в Театралната академия. Постановката по пиесата на Албер Камю и по едноименния роман на Достоевски се оказа последният проект на проф. Танковска, която ни напусна в края на..

публикувано на 24.02.21 в 14:37

Седмата песен от проекта „Пеещи артисти“ с премиера в „Артефир“

„Ще бъдем различни“ с музиката на Борис Карадимчев, по текст на Венелин Пройков, е седмата песен от проекта „Пеещи артисти“. Изпълняват я актьорите Мая Бежанска и Даниел Цочев. Песента е в памет и почит към Борис Карадимчев и Тодор Колев. Затова неслучайно в нея са добавени и техните гласове. Песента е написана преди много години от Борис Карадимчев,..

публикувано на 24.02.21 в 09:20