Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Цигулкови изкушения в Неделния следобед

Снимка: Pixabay

В една „почти концертна версия“ на „Неделния следобед“ ще прозвучат два рядко изпълнявани, но невероятно красиви и виртуозни цигулкови концерта.

В първата част – Концерт за цигулка и оркестър № 1, опус 35 от Карол Шимановски. Запис от Барбикан Хол – Лондон, април 2019 г. на Лиза Батиашвили, СО на БиБиСи и Андрю Дейвис на пулта.

Елизабет Батиашвили, по-известна като Лиза е изключително талантлива 41-годишна грузинка, възпитаничка на Висшето училище за музика в Хамбург, която през 1995, едва 16-годишна спечели престижния конкурс за цигулари „Сибелиус“. След Хамбург Лиза специализира в Мюнхен при знаменитата преподавателка Анна Чумаченко. Самата Чумаченко има удивителна съдба. Първият ѝ учител по цигулка е баща ѝ, който от своя страна е ученик на легендарния Леополд Ауер – основателя на прочутата руска цигулкова школа, учителя на величия като Яша Хайфец, Миша Елман, Ефрем Цимбалист и не на последно място – на българката Недялка Симеонова. Анна Чумаченко е носител на златен медал на конкурса „Карл Флеш“ и сребърен – на „Кралица Елизабет“. Днес тя е сред водещите цигулкови педагози в света, известна най-вече със своите изумителни ученички: Юлия Фишер, Арабела Щайнбахер, Вилде Франг и може би на първо място – великолепната Елизабет Батиашвили. Специално за нея един от водещите финландски композитори – Магнус Линдберг, написа концерт за цигулка, изпълнен от Лиза през 2006 година в Швеция и САЩ. През 2008 г. – отново специално за Батиашвили и нейния съпруг – френския обоист Франсоа Льольо, големият грузински композитор Гия Канчели създаде концерт за цигулка и обой със заглавие „Разрушена песен“.

Лиза Батиашвили има обширен и разнообразен репертоар: Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Сибелиус, Прокофиев и Шостакович. Свири и знаменития цигулков концерт на Берг, но в неделя ще я чуете с Първия концерт за цигулка на Карол Шимановски – считан за една от първите модерни творби от жанра. Написан е около две десетилетия преди този на Берг – през 1916 г., и е посветен на полския цигулар и композитор Павел Кохански. Авторът е вдъхновен от любовната поема „Майска нощ“ на полския поет Тадеуш Мичински, но въпреки това в партитурата си отхвърля романтичната естетика. Преди да изпълни концерта на Шимановски на 17 април 2019 година в Лондон, Лиза Батиашвили споделя:

„Доста невероятен е и изненадващ. За първи път го свирих миналата година и се влюбих в този концерт. Дълбоко влюбена съм в него заради изразителността, заради нещо уникално и нещо, което чувствам много близко, но не знам точно защо – просто нещо много човешко. Много отчаяна страст и чувства, които ни липсват в ежедневието. Носи много удовлетворение да изпееш песента на този глас…“.

Във втората част на „Неделния следобед“ – Испанска симфония в ре минор, опус 21 за цигулка и оркестър от Едуар Лало – запис от Лугано, юни 2007 г., на Рено Капюсон, Оркестъра на Италианска Швейцария и диригента Еразмо Капийя. Част от „Проекта на Марта Аргерич“.

Още един много красив, виртуозен, романтичен, технически и интерпретационно предизвикателен цигулков концерт в пет части. Създаден е през 1874 г. специално за великия Пабло Сарасате. Той е солистът на световната премиера през февруари 1875 в Париж. По онова време Испания, испанската тематика и колорит са изключително модерни във Франция (паралелно със симфонията на Лало Жорж Бизе работи над партитурата на „Кармен“). Елементи от екзотичния испански музикален фолклор присъстват във всички части на творбата на Лало. Разбира се, композиторът е взел предвид испанския темперамент на солиста. Изследователи на творчеството на Сарасате твърдят, че Испанската симфония е изиграла изключителна роля в кариерата му, защото точно след нея той започва да акцентира върху испанските мотиви не само в изпълнителското, а и в композиторското си творчество. Известно е, че Испанската симфония е вдъхновила и Чайковски за неговия прочут цигулков концерт. Тя и концертът за виолончело, са най-често изпълняваните произведения на Едуар Лало. И въпреки това, Испанската симфония не звучи често, особено в последните десетилетия. Аз например не си спомням да съм я срещала в предложенията на Еврорадио в последните десетина години. А е действително завладяваща и вдъхновена партитура, даваща възможност на солиста да демонстрира бляскава техника и дълбока емоционалност. Петте части притежават ярка жанрова характеристика: Първата е сонатно Алегро, втората – типично скерцо. Третата – Интермецо, е определяна като своеобразно симфонично танго. Тя десетилетия наред след създаването на симфонията е пропускана в изпълненията – факт, предизвикващ недоумение, тъй като точно тази част е като че ли най-колоритна, виртуозна и определено испанска. Доколкото ми е известно, Йехуди Менухин е първият цигулар, който я връща на концертния подиум. Четвъртата част е лирично Анданте – мрачно-съблазнително, като тъжна испанска народна песен. Финалното рондо е бравурно и колоритно, впечатляващо със звуци, наподобяващи звънчета и камбанки.

Изпълнението на изтънчения французин Рено Капюсон несъмнено ще направи силно впечатление на меломаните. Този музикант, както и брат му – виолончелистът Готие, всъщност отдава повече внимание и време на камерното музициране, отколкото на бляскави солови изяви. Но и в соловите е много убедителен. На въпрос на журналистка как понася „бремето на славата“, Рено Капюсон иронично отговаря, че да си знаменитост в класическата музика не е особено обременяващо, тъй като все едно никой никога няма да те познае (въпреки, че е приятно все пак, когато се случва – макар и рядко). „Когато наблюдавам как звездите на киното или шоу-бизнеса се опитват да се справят с настигналата ги популярност, искрено се радвам на това, че аз само свиря на цигулка“ – казва Рено Капюсон. „Успехът е относително понятие. За мен изпълнението на музика е тъждествено на служенето на музиката. Това е призвание и дело на целия живот, а пътят ми е устремен отвъд хоризонта…“.

Цигулковите изкушения, заедно с още примамливи предложения от архивите на Еврорадио – в „Неделния следобед“ на 10 януари, от 14 до 16 часа по програма „Христо Ботев“.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пласидо Доминго

Пласидо Доминго: Ако си почивам, ръждясвам

"Ако си почивам, ръждясвам" – това е мотото, което световноизвестният музикант, певец, артист, диригент, музикален ръководител, ментор Пласидо Доминго следва вече повече от шест десетилетия. На 21 януари той навърши 80 години. „И за баските, и за арагонците се твърди, че са упорити, твърдоглави“, казва Доминго. „Това е полезно наследство за всеки, който..

публикувано на 23.01.21 в 08:35
Елинка Величкова

Елинка Величкова: Хармонията е тази, която винаги съм следвала

През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" прави среща с лица и гласове от програмата.  Елинка Величкова , отговорен музикален редактор в програма „Христо Ботев“, е Главен герой. Сякаш музиката е нейният живот. Тя винаги е била разпознаваема от слушателите. "Родителите ми не са..

публикувано на 22.01.21 в 17:50

Композиторът Георги Костов на 80 години

Какво би бил един юбилей, ако не бъде отбелязан подобаващо с много музика и приятни изненади. На 22 януари 2021 г. екипът на предаването „Музикалните вечери“ има възможността първи да отбележи празника по повод 80-годишния юбилей на композитора, педагога, общественика и дългогодишен ректор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ проф. Георги Костов. Роден на 21..

публикувано на 22.01.21 в 08:57
Джон Бизли

Монкестра 3

Албума „Монкестра изпълнява музиката на Джон Бизли“ (MONK’estra Plays John Beasley) ви представя „Джаз клуб“ на 21 януари, от 23 часа. Трета, поредна силна продукция на биг бенда, в чието наименование е вплетено името на легендарния джаз пианист Телониъс Монк. При писателите, знайно е, важи правилото за втората книга, особено, когато авторът е..

публикувано на 21.01.21 в 09:15

Нови записи от Първо студио на БНР

Музикалните продуценти Лили Николова и Георги Еленков избраха камерна инструментална и вокална музика записана в Първо студио на БНР, която ще има премиерата си в „Метроном“ на 21 януари от 19.30 часа. В края на миналата година се осъществи студиен вариант на Пет миниатюри от Александър Христов – дългогодишен фолклорен специалист, посветил каузата си..

публикувано на 21.01.21 в 08:20