Светилището на истината (The Sanctuary of Truth) е едно от чудесата на Тайланд. Това е най-големият храм в света, построен изцяло от дърво, без помощта на нито един пирон. В него и най-тъмното ъгълче изобилства от художествена резба, а всяка скулптура е изпълнена с философски смисъл. Според мен, той е една от добре пазените тайни на иначе широко известния предимно с плажовете и със секс-туризма курорт Патая.
Живописният комплекс е разположен на нос Ричват на север от града и е изграден от златисто и сребърно тиково дърво плюс червено и черно (желязно) дърво.Строителството на светилището започва през 1981 година, още не е приключило, но няма опасност да се проточи поне колкото градежа на катедралата „Саграда фамилия“ на Гауди в Барселона. Наследникът на неговия основател е обещал да го завърши през 2025 година. При работата се използват древни тайландски знания за обработката на дърво. Постройката на брега на Сиамския залив е висока 105 метра (твърди се, че е най-извисената дървена сграда в света) и широка 100 м.
Проектът е финансиран изцяло с лични средства от милионера Лек Вириапант (Lek Viriyaphant). В него са преплетени богове, войни и митологични фигури от четири азиатски религии.
Светилището показва, че хората са само прашинки във Вселената и в крайна сметка се сливат с нея. Физическите същества са тленни, но истината и доброто са безсмъртни.
В официалния му сайт пише, че предназначението на храма е да използва изкуството и културата като отражение на източните виждания за света, азиатската философия и древните знания. „В този комплекс посетителите възприемат и разбират живота на миналите поколения, отговорността на човека, основополагащите философски принципи на жизнения цикъл, взаимоотношенията със вселената и главната цел на живота – постигането на Утопия“.
Легендата разказва как екстравагантния богаташ Вириапант имал видение свише, че ще живее докато продължава строежът на храма и той напредвал с вглеждане във всеки детайл. Пророчеството се оказало ялово и Лек се споминал, но синът му поема неговото дело. В светилището се преплитат културите на Тайланд, Китай, Камбоджа и Индия, стълбове на будизма и индуизма.
Най-високата кула на храма, символизираща пътя към истината, е обкръжена от фигурите на четири тайландски девици, всяка от които има собствен облик и е заредена с особен смисъл. Онази, която държи връцете си цвят от лотос е въплъщение на религията, тази с книга – на философията, с гълъб – на мира, а с младенец в прегръдките – на самия живот. На самия връх се извисява ездач върху кон, наречен Пра-Шри, който е пета реинкарнация на Буда.
Изобщо, и най-дребното изображение на загадъчната постройка съдържа сакрален смисъл. Идеята, около която се осмисля декорирането на храма, е изобразяването на семейството на създателя на всичко съществуващо: Баща и Майка, Небе и Земя, Слънце, Звезди, Луна. Органично се смесват индуистски и будистки символи. Цялото светилище представлява единение на най-различни религии, при това не само източни.
Строителството на Светилището на истината на плажа Наклуа в Патай продължава. Затова и посетителите влизат задължително с каски. Потракването на чуковете им се слива с мистичната музика, а жените, младенците и митологичните чудовище, вперили очи в посетителите от тавана на сградата допълват атмосферата на тайнственост.
Разбира се, скептиците се съмняват, че храмът е издигнат без помощта на нито един пирон. Оказва се, че гвоздеи има, но те са забити само наполовина. Тайландците твърдят, че щом градежът приключи нитовете ще бъдат извадени.
Полезни съвети:
• Най-доброто време за посещение в Светилището на истината е до обяд и след 16 часа, по залез слънце.
• В зависимост от цената на входния билет, на територията на храма можете да присъствате на бой с мечове, представление на апсари. (Според индуската митология Апсарас са красиви женски същества, които слизат на Земята от небето, за да забавляват богове и царе с очарователния си танц). В цената на по-скъпите билети влиза обиколка на храма по вода с лодка или по суша върху кон или слон. Освен това можете да храните слонове или риби.
Тя е удивително момиче, пораснало на ум и сърце не като за годините си, а сякаш дошло от бъдещето с познанието, че можем със своето СъЗнание да променяме материята, а следователно и живота – тук и сега. Това момиче носи красивото име Цветемира. Цветемира Пламенова Минкова. Очите ѝ са с цвета, символ на мира – ясно сини и спокойни. Родена е в София,..
Гуджарат! Извадих късмета да попадна сред дивата му красота и… се омагьосах. И омаята ми няма нищо общо с алкохола. В най-западния индийски щат той е абсолютно забранен. Май няма общо и с жегата. Термометърът ковеше около 40 градуса по пладне, но аз се върнах с жестока настинка от „враждебните вихри“ на климатика. Омагьоса ме простичкият живот на..
Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията. Другата половина от света вдигна рамене и..
Българин откри нова екзопланета със скалиста повърхност. Д-р Трифон Трифонов е астроном в института “Макс Планк“ в Хайделберг. “Макар ние да откриваме много екзопланети, в последните 25 години сме открили над 4600. Специално Gliese486b има почти перфектните физически и орбитални характеристики, за да търсим атмосфера около скалисти..
Как текстовете на народните творби разказват историята ни. Между пълното отричане на достоверността им и буквалното приемане на разказа търсим „златната среда“. Разчитането на фолклора може да е успешно, ако се подходи внимателно, стъпка по стъпка, така, както се изучава нов език. За да се отличат пластовете, насложени от времето,..
Татяна Иванова е първата българка, тренирана от НАСА за астронавт. Тя е ученичка последна година в Добрич, обича музиката, поезията и танците. Мечтае..
В навечерието на 8 март, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на жените, Европейският съюз за радио и телевизия осъществи нови програми от проекта,..
Самотата е едно от вечните проявление на живота в общност. Тя нерядко се превръща в тема табу, но винаги остава неразривна част от нашата социална и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg