Как се промени животът в малките селища вследствие на пандемията през 2020 година? Анализът на Института за пазарна икономика, който ще излезе след няколко дни (на 26 януари), засяга най-вече регионите на България и по-точно някои лоши икономически тенденции – последствия от пролетния локдаун и всички мерки срещу коронавируса. Това коментира в "Нашият ден" Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
"Интересно наблюдение е, че по-малките населени места като че ли бяха по-малко засегнати от ограничителните мерки и съответно от икномическата криза, която започна вследствие на пандемията, отколкото големите икономически центрове. В доста по-развитите пазари на големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – се наблюдават доста по-големи спадове, по-голям ръст на безработицата, по-голяма задържане на заплатите. Те бяха много по-добре развиващи се през последните години и имат много повече какво да губят. Кризата беше по-мека в икономически по-изостаналите места."
Туризмът и транспортът – двата сектора, които понесоха най-голям удар
"Туризмът на практика не работи. Зимният туризъм през втория локдаун на практика го нямаше. Летният беше малко по-добре, но и там като цяло имаше спад, сравнено с предишния сезон. Когато говорим за тези два сектора, трябва да имаме предвид, че с тях са навързани много дейности. Това ще е по-дългосрочната щета в нашата икономика."
Нива на безработицата
"Има места в България, които са с високи нива на безработица и преди коронавируса. Най-вече говорим за Северозапада – за областите Видин, Враца, Монтана. Но значителни повишения на нивата на безработица имаше най-вече в туристическите райони в периода на пролетния локдаун – Банско, Разлог... някои от спа курортите. Вече има и повишение на безработицата в морските курорти."
Регионални профили: 2020 – Показатели на прага на пандемията
"Анализът тази година се фокусира върху пазара на труда. Динамиката на пазара на труда през първото тримесечие на 2020 г. Това е акцентът."
Връщане на хората към селата
"В хода на кризата имаше едно интересно наблюдение – връщане на хората към селата в някои региони – особено по време на първия локдаун, когато се издигаха бариери и не можеше да се пътува. В този смисъл можем да видим и една надежда за малкото населено място. Колкото повече сме в състояние да работим от разстояние вкъщи, толкова повече големите градове стават по-малко привлекателни за нови икономически дейности."
Преориентация на бизнеси
"Да. Някак си за няколко месеца от традиционната търговия на живо в магазин преминахме масово към продажби по интернет, бизнесът с доставки и разнос стана доста по-силен. Това са най-очевидните динамики."
Антикризисните мерки на правителството
"Всъщност част от доброто представяне на пазара на труда за 2020 година можем да отдадем на мярката 60/40. Проблемът там беше не че беше неправилно насочена, а че много се забави. Ако тази мярка беше заработила малко по-бързо, можеше да спестим малко от безработицата между февруари и май."
Адриан Николов обобщи, че на този етап фискалното състояние изглежда стабилно въпреки епидемичната обстановка. Той подчерта, че колкото по-бързо успеем да ваксинираме максимална част от населението, толкова по-бързо ще успеем да се върнем дори в предкризисното състояние.
Чуйте повече в звуковия файл.
Животът в малкия град по време на пандемия. Безработица, фалирали малки бизнеси или преориентация в търсене на оцеляването. Гласове от Видин и Кюстендил – разговор с Пламен Коцев от Радио Видин, анкета на Валери Леков от Кюстенди, както и коментар на редактора Грациела Ингелска можете да чуете в звуковите файлове.
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги на този диалект, но и ръководи театрална трупа, наречена "Сарандевото кафене", с която продължава традициите и културното наследство на Банско. В своите произведения Думанов умело вплита звънливата..
Разговор с най-добрия ни състезател по ски алпинизъм Никола Калистрин в ефира на изнесеното студи от Банско на предаването "Нашият ден" представя предизвикателството да изкачи 30 върха на Северен Пирин и подготовката му за олимпиадата. На 5 април тази година той успешно завърши предизвикателството 30Х10. 27-годишният банскалия измина скоростно..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната дейност на града. В разговор в мобилното студио на предаването "Нашият ден" Силвия Терзиева, секретар на читалището, и Елена Калайджиева, организатор на събития, споделиха как се подготвят за..
Д-р Веселин Тенев живее и работи в САЩ, и гостува за втори път в предаването, защото има какво да каже – от конспирациите, през политиката, до сатанизма. Философският проблем на сатанизма и психичното здраве. Докъде водят ограниченията или забраните на удоволствията. За вуду фестивалите, вуду храмовете и българските книжарници от 70-те години...
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Специално, за да бъде член на журито на младежкия конкурс за изпълнение на песен от филм или мюзикъл "Киното – моя любов, моя песен", подкрепен от община..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg