В края на 2020 година беше създаден Свободен артистичен съюз, с цел да обедини всички изкуства и всички артисти – и тези на свободна практика, и тези на щат. Артисти, които са свободни по дух, но се занимават професионално с изкуство.
„Най-важната задача на нашия съюз е да се опитаме да съхраним професионалното изкуство в България, хората, които го практикуват. Да ги защитим. По някакъв начин да успеем да издействаме, да предложим законодателни инициативи. Да проведем диалог с някои политически партии, защото те поначало не залагат културни стратегии в своите програми“, обясни в ефира на „Време и половина“ актрисата и журналистка Искра Ангелова, която е сред учредителите на съюза. Тя е на мнение, че сдружението трябва да е политически независимо, насочено към следващото Народно събрание и обърнато към всички.
„В момента положението е такова – независимо дали на щат, и особено на свободна практика, хората на изкуството в България гладуват. Те гладуват така не отсега“, допълни още Ангелова, която твърдо застава зад думите си, че артистите у нас имат нужда от закрила. Те дълго време са били пренебрегвани и именно чрез Свободния артистичен съюз имат възможност да се заявят – високо и ясно, той е тяхната сила.
„В България, за съжаление, най-талантливите и най-добрите, дори и тези, които са се доказали по света, тук не могат повечето от тях да виреят и да творят просто защото няма такава политика на протекция, на защита на таланта, на отваряне на нови възможности за талантливите хора“, допълни Симеон Владов, златният глас на българския дублаж и още един от учредителите на съюза. Той вярва в смисъла на обединението и нуждата от солидарност.
Във време на пандемия, когато да намериш финансовата подкрепа за осъществяването на творческите си проекти, както и възможност изобщо да упражняваш професията артист, свободен при това – във всеки смисъл на тази дума, се оказа и трудно, и невъзможно на моменти, и желано повече от всякога, и причина отново да се говори за голямото значение на изкуството и културата, един такъв съюз е повече от необходим. Както и разговорите за добрите примери от този вид.
В звуковия файл можете да чуете точно това – разговор за необходимостта от Свободен артистичен съюз, за причините той да съществува, за творческия порив на хората, членуващи в него, и за всички нелеки функции, които тепърва ще изпълнява.
Националната програма "Христо Ботев" се развива и утвърждава като най-голямата и основна българска медия за култура, образование, класическа и други жанрове музика в радиоефира. От 4 януари 1971 година Втора програма на Българското национално радио носи името на Ботев. В годините след демократичните промени (през декември 1992 г.),..
Представлението "Локдаун №5" е авторски проект на актрисата Сребрина Тимофей. Тя изследва процесите на изолацията от собствената си практика, като в представлението Сребрина влиза в ролите и на режисьор, актьор и драматург. В работа си по представлението актрисата използва реални ситуации, като залага на факта, че в Средновековието в Европа се появило..
Запознаване Родена през май. На единайсти. В София. Веднъж на трамвайната спирка я срещна Дон Кихот. Към обществото няма заслуги, освен една – обича другите, обича ги всеотдайно и без причина. Среща се с много хора – с още повече се е разминала. Решава най-безнадеждния ребус - как завинаги да остане на себе си. Не излизат понякога..
Поетесата Елка Няголова е тазгодишния лауреат на Съюза на българските писатели (СБП) за поезия. Новата ѝ поетична книга "Парапет за душата" спечели не само читателите, но и литературната критика. "Парапет за душата" – тази метафора се появява в не едно и две стихотворения на едноименната нова книга на Елка Няголова… Най-малко в поезията..
Излезе внушителен луксозен алманах за поезия, проза и изкуство, чието заглавие кореспондира с 165-годишнината на общонародното читалищно дело в България (1856-2021). "Артефир" го представи на слушателите на 24 май. Алманахът, издаден под редакцията на Анита Тарасевич, е вдъхновен от проекта "Национален преглед на литературните клубове". Този..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и..
"Странно раздвоение: душа на съвременник и навици на отшелник. Художникът живее с фанатичния възторг пред едно утре, човекът – с остатъците от едно вчера...
Едни от най-обсъжданите глобални теми и в същото време недотам засегнати у нас, а именно – взаимодействието на организмите, състоянието на средата, която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg