На времето Джордж Бърнард Шоу беше го посъветвал: „За да не разгневите Бога, който не допуска съвършенство сред простосмъртните, трябва всяка вечер да изсвирвате по няколко фалшиви ноти“. Действително – дори на запис изпълненията на Яша Хайфец поразяват с неповторима техника, ярък тон и изключителна изразителност. Неговото майсторство се превърна в еталон за съвременна интерпретация и оказа огромно влияние върху развитието на цигулковото изкуство на XX век.
Много пъти е задаван въпросът на какво се дължи особеното магнетично въздействие на Хайфец, онова неповторимо съвършенство, което кара слушателите да го провъзгласяват за „най-добрия цигулар на века“ и „император на цигулката“. Самият Давид Ойстрах казва: „Най-добрите са много, но има само един Хайфец“. Никой друг не е съумявал по такъв неподражаем начин да доближи цигулката до човешкия глас и да постигне „вокален“ ефект на инструменталното изпълнение. И независимо от това, че на сцената не допускаше никаква външна проява на емоция, Яша Хайфец впечатлява именно със съчетанието на изключителна дълбочина на чувството с класическо съвършенство на формата и лаконичен израз. Може би затова изпълненията му винаги се открояват ярко над останалите и не оставят и сянка на съмнение – свири ТОЙ, Паганини на 20-и век, цигуларят, превърнал се в легенда – Яша Хайфец.
На 2 февруари се навършиха 120 години от рождението на великия цигулар. По този повод в неделната музикална вечер на програма „Христо Ботев“ ще ви припомним някои от неговите паметни изпълнения. Ще звучи музика от Джовани Батиста Витали, Кристоф Вилибалд Глук, Йохан Себастиан Бах,, Йоханес Брамс, Антонин Дворжак, Едуард Лало, Леополд Годовски, Арам Хачатурян, Джордж Гершуин и Ян Сибелиус. Ще чуете и една авторска композиция на Хайфец, изпълнена от самия него на... пиано! Партньори на Яша Хайфец са неговият ученик – цигуларят Ерик Фридман, пианистите Еманюел Бей и Милтън Кей, както и Нов Лондонски симфоничен оркестър с диригент Малкълм Сарджънт и Чикагският симфоничен оркестър с диригент Уолтър Хендл.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg