Инициатива за нова национална концертна зала беше обявена при президента на Република България – Румен Радев, на 3 февруари 2021 г.
Целта е да се създаде музикален комплекс с голяма акустична зала и няколко по-малки зали за репетиции. Плановете включват и музей на българската музикална култура и учебен комплекс по музикално изкуство. В Обществения съвет влизат проф. д-р Елена Кутева, директор на държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, ректорът на Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ проф. Сава Димитров, проф. Ростислав Йовчев, педагог и концертиращ артист, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, музикантът, певец и фолклорист Даниел Спасов.
Все още няма избрано място за новия комплекс, но сред основните изискванията за мястото е да е в София и да бъде централно и комуникативно.
“Тази идея не е нова, тя има своята предистория“, казва Станислав Почекански, председател на СБМТД в “Нашият ден“.
Защо сега?
“Във време на пандемия, във време, когато духовните ценности са оставени на заден план. Мисля, че именно сега е моментът да се започне един проект, свързан с духа. Този проект не е утилитарен. Той не цели решаването на едни краткосрочни професионални дори политически цели. Той дори не трябва да решава каквито и да е материални задачи. Крайната и дългосрочна цел на този проект е в това да се събуди чувство на патриотична гордост, на високо самочувствие на българите. Целта е България да има един величествен и великолепен храм на духа“, казва още той.
Идеята
“Идеите за построяване на голяма нова концертна зала, голяма, акустична, гордост за всички творци. Според нашите проучвания датира от преди повече от 4-5 десетилетия. Аз знам за проект или план от още от преди 10-и ноември 1989 г., още от 1971 г. Но по различни причини – конюнктурни и политически. Подобен проект не е могъл да бъде реализиран.“, обясни Почекански и акцентира:
“Мисля, че в това сложно, тежко време, в което живеем. Точно сега е моментът да се възроди подобен проект и дано се реализира. Вярвам в успешния му край.“
Философия на проекта
“От решаващо значение за успешното осъществяване на този проект са убежденията, които инициаторите имат. На първо място, това е фактът, че във всички времена, във всички народи, навсякъде по света, в основата на всяко значимо трайно постижение стоят духовните сили и ценности. На второ, но не на последно място, водени от любовта ни към България и стремежа нашето отечество да отвоюва своето достойно бъдеще, си поставяме именно за цел на проекта извисяването на духовните ни качества. Това е основното, което искаме да въплътим в новата концертна зала. Не да бъде просто една концертна зала, а гордост за всеки българин и извисяването на музикалното изкуство.“
“Към този комплекс ние предвиждаме и нещо много важно – музей на българската музикална култура и учебен комплекс по музикално изкуство.“
Мястото
“Назад във времето са водени различни срещи, чак преговори не мога да ги нарека. Но са водени срещи с представители на държавни институции, най-вече с музикалната общност. За задаване на параметрите на този проект. Правена е работилница в Университета за архитектура, строителство и геодезия за проучване на различни терени и за обобщаване на архитектурните и инженерните възможности на една такава съвременна акустична зала.“
“Има проекти, има идеи за място на новата концертна зала, но тъй като те все още са в проект, не само на обмисляне, но и на проучване, още не можем да ги обявим. Но това, около което всички инициатори и общественият съвет сме се обединили, е мястото да бъде в центъра на София, да бъде удобно и комуникативно, така че всички ценители на музиката да могат спокойно да го ползват. Както казахме и при президента – да бъде дом на всички творци.“
Инициаторите
“Освен Съюза на музикалните на българските музикални и танцови дейци, инициатори са Софийската филхармония и Фондация “Богария“. Към инициаторите, към учредителите на тази инициатива, има създаден Обществен съвет, който със своите знания и опит ще дава ценни идеи, ще е връзка с широките обществени кръгове.“
Повече за инициативата можете да чуете от звуковия файл.
Едно от изданията на предаването "Портрети" посветихме на един, бих казала, истински будител на народната музика в Граово. Това е Станчо Стоилов – стилен певец с оригинален авторски репертоар, педагог, прочут майстор на традиционни инструменти и акордьор. Името му свързваме и с първото музикално училище за фолклор у нас. През октомври 2024 г. се..
В последната събота за 2024 година, на 28 декември, Метрополитън опера отвори архивите си и така в прочутите съботни радиоматинета прозвуча празничен спектакъл от Коледа през 1982 г. Едно възхитителното ретро предаване от Ню Йорк ви поднасяме и ние на 4 януари от 20 часа : "Хензел и Гретел" от Енгелберт Хумпердинк . В любимата приказка,..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис на разговора ни минути след саундчека:
Традиционният и чакан от публиката Празничен новогодишен концерт отново ще се проведе в първия ден от новата година в зала 1 на НДК, от 19.30 часа. На сцената със солистките застава Фестивалният симфоничен оркестър с диригент Емил Табаков в партньорство със Coфийcĸaта филхармония. Маестро Емил Табаков споделя, че не търси прилики с празничния..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
При този поздрав дали визираме телесното или духовното здраве? – попитахме психиатъра д-р Фани Цуракова. Без колебание тя отговори, че това са два..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg