Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как се променят градовете

Легендарният булевард "Шанз Елизе" ще бъде превърнат в "необикновена градина"
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Казват, че климатичните промени и пандемията имат общи черти: глобални са като характер, удрят най-тежко най-уязвимите групи и изискват колективни усилия, за да се предотврати най-лошото.

Заради кризата с Covid-19 и принудителното затваряне мнозина преоткриха кварталите си като място за живот, срещи с приятели и съседи, отдих, спорт и пазаруване. Редица градове като Париж, Милано, Амстердам, Отава, Сиатъл прегръщат концепцията за града, който функционира добре на ниво квартал. Концепцията за 15 минутния град се усвоява успешно на редица места.

Всъщност още през 20-те години на ХХ в. американският архитект Кларънс Пери предлага идеята за „кварталната единица“ като модел, само че големият възход на личния автомобил изпраща тази идея в забвение, прекроявайки градовете по мярката на автомобила.

Идеята да работим, пазаруваме, спортуваме, учим и се лекуваме на 15 минути пеша или с велосипед от мястото, където живеем, има и своите критици, които изтъкват, че не може и не бива да абсолютизираме тази пешеходна утопия, не само защото създава риск от гетоизиране и от задълбочаване на неравенството, а и защото противоречи на природата на града като място на свободното движение.

Всички сме съгласни обаче, че живеем по-добре, когато живеем заедно на място, което обичаме. А как е възможно това да се случва и над какво трябва да се замислим – подсказва архитект Цветомир Ценков, докторант към катедра „История и теория на архитектурата“. Той е сред активните млади специалисти в областта на опазването на архитектурното наследство в България и набляга на факта, че трябва да спрем да гледаме на историческия пласт и миналото като на проблем, а като възможност и като ценност.

Ако приемем насериозно метафората за архитектурата като застинала музика, каква мелодия изпълняват днешните градски пространства и дали дългият принудителен престой у дома ни направи по-взискателни към дисонансите и какафонията, чуйте разговора.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Познават ли новородените майчиния си език?

Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..

публикувано на 25.06.24 в 13:05

За чувствителните новини, кадри, данни и романи

Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..

публикувано на 25.06.24 в 12:14
Проф. Арман Постаджиян

Сърцето – най-важният и сетивен орган

Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..

публикувано на 25.06.24 в 11:45
Трифон Попов

Еврика! Успешни българи: Трифон Попов

Трифон Попов е студент 5-и курс в Медицинския университет в София. Той е носител на тазгодишната награда "Студент на годината – 2023", която му беше връчена през месец март. Но също така Трифон Попов се занимава с научни изследвания, с доброволчество, член е и на Асоциацията на студентите по медицина в София. Казва, че медицината е необятна наука,..

публикувано на 24.06.24 в 17:00

"SOS детските селища" – у нас и по света

Интересна беше отминалата седмица за страната ни. Като изключим новините около НС и политическите партии, в края ѝ се проведоха и две събития – 17-ия прайд на ЛГБТИ общността и Похода на християнското семейство. Последният ѝ ден, обаче, мина някак незабелязано. А в далечната вече 1987 г. той беше обявен за Международен ден на "SOS Детските селища"...

публикувано на 24.06.24 в 16:05