На 9 февруари през 1949 г. България се присъединява към УНИЦЕФ. Дейността на УНИЦЕФ - България в днешната сложна ситуация коментира в “Нашият ден“ Даниела Колева, програмен директор “Закрила на детето“ към организацията.
“Пандемията наистина е едно от глобалните предизвикателства, което се добави към конфликтите и неравенствата.“ – казва тя и допълва:
“Ние подкрепяме няколко основни направления, включително достъпа до най-уязвими деца и семейства. По време на кризата сме доставили над 10 тона материали на над 40 общини. Това са различни хигиенни принадлежности, образователни комплекти, с които сме подкрепили над 3500 семейства и близо 10 хил. деца.“
“Всички наши програми и услуги, които подкрепяме, например патронажните услуги в Шумен и в Сливен, които подкрепят бременни жени и семейства с деца под 3 години. Услугите ни “Зона за закрила“, които са с фокус превенция и реакция към деца и родители, пострадали от насилие, бяха адаптирани, така че да продължат да работят. Да могат да предоставят информация, насоки и съвети – както онлайн, така и по телефон.“
“Тази година е много важна за нас. Отбелязват се 75 години от създаването на УНИЦЕФ. Организацията е създадена през 1946 г. Като основната причина за нейното създаване е да се отговори на нуждите на децата, пострадали от Втората световна война. През 1953 г. УНИЦЕФ вече става формално и неразделна част от системата на Организацията на обединените нации (ООН) и тогава значително разширява обхвата на дейността си. Освен предоставянето на спешна помощ, храна и здравна грижа, организацията започва да добавя много по-голям фокус върху образованието, подкрепата на майчинството и осигуряването на цялостна грижа.“
Резултати у нас
“Едно от най-големите постижения, които ние като УНИЦЕФ подкрепяме чрез споделянето на българския опит сред други държави, е реформата в грижата за деца.“ – казва Колева и пояснява:
“През последните 10-15 г. България гарантира все повече правото на децата да живеят в подкрепяща семейна среда. Вие знаете, че всъщност реформата в т.нар. "процес на деинституционализация" започна още през 2000 г. с приемането на Закона за закрила на детето и първите усилия за създаване на нови услуги за подкрепа на семейството, за спиране на входа към институциите. Но от 2010-а всъщност беше приета визията за деинституционализация, която постави фокус върху закриването на домовете. Защото това, което България показа и все повече държави в света правят като реформи, е не само да се говори за негативните ефекти от престоя на децата в домовете, но колко е важно децата да се отглеждат в семейства и в семейна среда. Също така важна е реформата в социалните услуги и приобщаващото образование.“
Достъпът до образование
“За нас това също е един от ключовите приоритети. Организацията в момента е в процес на развиване на своя нов стратегически план. Но със сигурност преодоляването на кризата с достъпа до образование, включително за някои от най-уязвимите и маргинализирани деца, е един от нашите четири глобални приоритета в световен мащаб.“
Повече можете да чуете от звуковия файл.
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата" Чие бъдеще "Очевидно за бъдещето на децата ни, на внуците ни, а през това бъдеще, битката е за Европа и света. Всеки се бори за своята версия. Моделът, по който бяхме управлявани до този..
16-годишната Росена Добрева от Средно училище "П. Яворов" Стралджа спечели Международния филмов и литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена" . Конкурсът се организира от Центъра за еврейско-българско сътрудничество АЛЕФ. За човечността, толерантността и героизма на българите в спасяването на..
България в очите на едно семейство, живеещо в Париж – разговор в "Нашият ден" с Ан-Мишел (14 г.), Дейв-Стивън(11 г.) и тяхната майка Пламена Ерон . Пламена е българка, която заминава за Париж, заради френския език, и остава там, защото създава семейство. Ан-Мишел свири на пиано от 5-годишна, а от миналата година свири на орган в..
Всички, които се занимават професионално или като доброволци с хора в нужда, се натъкват на един неизменен факт – че наред с конкретните материални потребности, почти наравно с тях, а понякога и в по-голяма степен, изпъква необходимостта на човека да бъде познат, признат и обикнат. Забелязала го е и Катя Кутянова , доброволец и организатор на..
Незаконно и опасно строителство в центъра на София – на бул. "Христо Ботев" № 73 вече 4 месеца изправя жителите на района пред усещане за безизходица. Какви проверки са извършили институциите – в "Законът и Темида" разглеждаме частния случай на Велина Иванова от София. След отправена покана към представител на община "Възраждане", чуваме..
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата"..
Познават ли съвременната българска литература българите в Сиатъл? Разговорът с Даниела Найберг дава отговор и той е положителен. Тя е eтнохореолог и..
Франсоа Артог нарича книгата си "есе по концептуална история", а основната нишка в него е "режимът на историчност", чиято цел винаги е била (по думите му)..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg