Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Брак(уване), любов и други катастрофи

Снимка: архив на Слава Дойчева

Любовта към самия себе си, без която всяка друга би била (почти) невъзможна – за тази любов разказва Слава Дойчева във филма си „Брак“. Късометражната драматична история, която разглежда в детайли мига на споделеност между две момичета, имащ потенциала да се превърне в обич, се развива на фона на шумно сватбено тържество, на което млада жена разбира, че не може повече да крие същността си от света.

„Брак“ е филм за преломен момент, когато стомната се чупи и няма връщане назад“, сподели във „Време и половина“ режисьрката му Слава Дойчева. Тя пише и сценария за филма. Влиза и в ролята на Яна, която си партнира с отличената с „Европейска изгряваща звезда“ на Берлинале 2020 актриса Мартина Апостолова.

Слава разказва тази история, защото именно нея има нужда да види на екран. И защото чрез нея си дава възможност да се заяви като личност.


„Брак“ е филм с 9 международни отличия, сред които наградата за „Най-добър късометражен филм“ от фестивалите „Мерлинка“ (Сърбия), „Side by side“ (Русия), Булдокс (Германия) и „Наградата на журито“ от форумите „Златна роза“ (България) и Social Film Fest (Унгария). След участието му в близо 40 международни фестивала, филмът е излъчен и в ефира на сръбската национална телевизия. От 12 февруари пък вече е достъп за свободно гледане на онлайн платформата за българско късометражно кино NO BLINK. Негов продуцент е режисьорката Ралица Петрова. Слава работи като неин асистент във филма ѝ „Безбог“.

Безвъзвратното влюбване в киното за Слава Дойчева настъпва на 16-годишна възраст, след като играе във филма на Иван Черкелов „Обърната елха“. Учи в Лондон, но се връща у нас, за да прави българско кино, защото българското е това, което най-добре знае. А тя се опитва да говори само за нещата, които дълбоко познава. Не си позволява да лъже, особено във филмите си. Освен че е актриса, сценарист и режисьор, Слава е артистичен директор на „София прайд филм фест“ в рамките на три години, отново защото балансът между естетиката и посланието е важен за нея, а разказването на истории, които да накарат различния да се почувства просто човек като всички останали, е най-прекият път към него.

В работата си тя говори само за истинските неща, които отварят душите, запълват празнините и водят до малката, бавна и желана промяна. Такава тема е образът на жената в киното, който често е символичен.

„Това, разбира се, е една голяма и важна тема. Все по-малко липсват (тези образи), но за мен още не са достатъчно обширни. Има все още групи жени, проблеми, които не сме видели на екран. И това е наша задача – да продължим да разказваме и да осветяваме там, където досега не е имало светлина“, каза още режисьорката, сценаристката и актрисата Слава Дойчева в ефира на програма „Христо Ботев“.

Ако наистина искате да разберете коя е тя обаче, може би е най-добре да гледате „Брак“ – филмът ѝ е откровение и признание, който, след две години фестивален живот, имаше своята онлайн премиера в платформата NO BLINK.

И все пак, чуйте в звуковия файл още за „Брак“(-уването), любовта и другите катастрофи в света на човека и чувствата му, както и за женските теми и образи, които ги има и ги няма в съвременното кино. А и за това, което Слава Дойчева може да даде и да вземе от документалния начин на разказване на филмови истории.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложби. Галерии. Пандемия. Как посрещат в Белгия предизвикателството

В три големи групови изложби в Белгия, всяка от които с продължителност до септември, участва българската художничка и преподавателка Александра Чаушова.  В края на март се откриха „ BXL UNIVERSEL II: multipli.city “ в Брюкселската галерия за съвременно изкуство La CENTRALE и „ Bye Bye His–Story “ в Центъра за гравюра и печатни изображения на Валония...

публикувано на 10.04.21 в 10:55
Автор на визията: Аглика Терзиева

Радиопиесата „Болен“ – слушайте я на сайта на БНР по повод 10-годишнината ѝ

„Нашата цел е високохуманна и дори – естетическа. Ние приемаме с отворени обятия всички, без дискриминация,   основана на пол, вероизповедание, раса, сексуална ориентация, възраст или образование. Ние сме готови да превърнем всяко човешко същество в наш подопечен. Болен значи човек. Болен значи равен. Хоспитализацията успокоява и възвръща..

публикувано на 10.04.21 в 10:49

Подарявам ти лика си

Проектът „Подарявам ти лика си“ ни връща към една забравена традиция да си подаряваме снимки с послания. В днешния дигитализиран свят тези скъпи спомени, които хората някога са носели в портфейла си, се оказват ненужни. Проектът включва 24 портрета, които Тихомир Стоянов избира измежду стотици подобни снимки, намерени на битака. Направени между 1930 г...

публикувано на 10.04.21 в 10:11

„В чест на разнообразието“ – Файн актс с артистични намеси по социални теми

„В чест на разнообразието“ – така би се превело заглавието на мащабния абстрактен стенопис на графити-художника Николай Петров - GLOW „Celebrating Diversity“. Цветната стена на ул. "Бачо Киро" №38 в София е една от трите артистични намеси, които ще се появят този месец из столицата като част от голямата кампания срещу нетолерантността „Love Speech“...

публикувано на 10.04.21 в 08:45

Мълчаливото удоволствие да пътуваш

Летището от птичи поглед, с неговите ръкави, маркировки и паркирани самолети. Зелената тропическа река, по която между тръстиките се плъзгат лодки, средиземноморското рибарско градче, гарата като приказен дворец, ритъмът на дърветата покрай магистралата – все гледки, които имаме нужда да поглъщаме мълчаливо, докато пътуваме… Новата книга без думи..

публикувано на 09.04.21 в 18:18