Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Банатските българи събират съдби и истории между България и Аржентина

Снимка: архив на Светлана Караджова

Село Бърдарски геран в Северозападна България, заселено с банатски българи. В началото на 20 век част от тях се изселват в Аржентина в търсенето на по-добър живот. Такъв е случаят и на шестте сестри Радкови. Едната от тях – Роза, заминава със съпруга си за Америка, както са казвали тогава. Другите остават в селото. Някъде през 1965 година по един човек, пристигнал от Аржентина, Роза изпраща на 5-те си сестри 5 красиви кърпички с по 5 долара във всяка. И това е последното, което те имат от нея. Днес роднините им, които се откриват, се канят за среща през лятото в България.

Да градят мостове, по които да преминат хора. Да събират съдби, спомени, истории, минало и бъдеще. Такава задача си постави тази година Дружеството на банатските българи Falmis. То започна мащабно издирване на потомците на преселилите се в Аржентина банатски българи от България, Румъния и Сърбия след Първата световна война в началото на 20 век. На сайта на дружеството има специална секция, в която се събират истории, данни, снимки. 

Кой кого издирва от България към Аржентина и обратно и от двете страни към Банат, откъдето е тръгнало всичко. За това има ли вече открити следи в тези посоки – разговор със Светлана Караджова, председател на Дружеството на банатските българи. 

Чуйте звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Справиха ли се българите с предизвикателството „Европа“

На 13 април 2005 година Европейският парламент одобри Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, и година и половина по-късно двете държави станаха членове на организацията на 1 януари 2007 година. Одобряването на Договора между Еврокомисията и България и Румъния беше по-скоро тържествен, но до някаква степен и формален акт, тъй като..

публикувано на 13.04.21 в 13:41
проф. Константин Хаджииванов

Проф. Хаджииванов: Увлякох се от химията и не съм имал колебания

Константин Иванов Хаджииванов е български химик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му разработки са в областта на адсорбцията и катализ и значими научни приноси, свързани с инфрачервената спектроскопия на молекули-сонди за охарактеризиране на твърди повърхности. Константин Хаджииванов е роден на 1 февруари 1958..

публикувано на 13.04.21 в 12:45
Зорница Русинова

Зорница Русинова: Тепърва ще видим последствията от пандемията върху бизнеса

Каква грижа и защита проявиха работодателите към своите работници по време на пандемията? Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Русинова , председател на Икономическия и социален съвет: “Предизвикателствата, които стоят пред икономиката ни и пред хората, не са малки. Тепърва от разхлабването на мерките, което виждаме, и от постепенното..

публикувано на 13.04.21 в 11:40

Левон Хампарцумян: Една кризисна ситуация прави обществото и хората по-солидарни

Какво направи българският бизнес особено този, който има претенцията, че припознава ценностите на корпоративната социална отговорност?  Грижа за служителите, грижа за обществото, за околната среда. Какво направи през това време, за да съхрани работниците, а и да направи живота им, а от там бизнеса си поне малко в по-добро състояние.  В какво се..

обновено на 13.04.21 в 10:11

115 години от рождението на Самюъл Бекет

На 13 април 1906 година е роден поетът и драматург Самюъл Бекет. Един от най-популярните автори на ХХ в. Самюъл Бекет е най-известен заради пиесата си „В очакване на Годо“ (1953). В често цитираната статия, критикът Вивиан Мерсие пише, че Бекет „е постигнал теоретично невъзможното – пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това..

обновено на 13.04.21 в 09:27