Томас Бернхард в цялото си творчество зашеметява и поляризира, предизвиква както възторг, така и покруса, както просветление, така и гняв. Наричан от международната литературна критика “екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”, Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия.
Характерът му, несъмнено, е бил тежък, даже непоносим. Саможив, вечно болен и до дъно огорчен от живота, Бернхард е едновременно и мизантроп, и си пада малко парвеню. Аутсайдер, който непрекъснато се гаври с официалния културен живот и с културните инстанции, но в същото време държи на хонорарите и на паричните награди, присъждани му от австрийската държава с неохота и скърцане със зъби.
Това е и един от многобройните парадокси у Томас Бернхард – той е както най-гневният критик на родната си Австрия, така и нейният най-велик съвременен писател.
„Варницата“ от Томас Бернхард е една от най-трудните, и не само за превод, а и за четене книги. Тя трябва да бъде четена "на малки глътки". В същото време, ако ѝ се оставиш, тя започва да те води. Това условно наклонение, в което е написана, без никакви нови редове (слава богу, има препинателни знаци) – една съзнателно труднопробиваема книга в началото. В един момент, колкото и Бернхарнд да "изнасилва" читателското съзнание, на читателя му се ще да продължи. И тук личи магията на таланта на този автор. Той като че казва "Ето, нещата не са лесни, няма да ви създавам комфорт... но ще ви накарам да продължите докрай" и като че отправя послание "Литературата, животът, смисълът – не са лесни. Те трябва трудно да се постигат".
"Бернахрд създава една засядащата в гърлото история за един излязъл от обичайния обществен коловоз интелектуалец, за един „високоинтелигентен душевноболен“ (според любимото определение на жена му) и превръща „Варницата“ във вопъл на мислещата, творческа личност, изпаднала в безизходица, която води до непоправимото. Тези мотиви за блужденията и лутанията на интелектуалеца са обичайни за творчеството на Бернхард", разказва преводачът Любомир Илиев в "Артефир".
Чуйте повече в звуковия файл.
На 9 февруари беше 90-ият рожден ден на Томас Бернхард. Томас Бернхард (1931-1989) в един от най-скандалните съвременни австрийски писатели. Той отказва редица престижни литературни отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател, той е добре познат на читателите със своеобразния си стил, с провокативния си поглед към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и рядко, но все пак, с радостта от живота.
През нощта на 24 срещу 25 декември Конрад застрелва своята съпруга, прикована от години към инвалидния си стол. Два дни по-късно полицията го открива, премръзнал и безсловесен, в ямата за течен тор зад варницата и го отвежда без никаква съпротива от негова страна. В своя роман „Варницата“ Томас Бернхард търси обяснение за това жестоко деяние. Реконструкцията на събитията отвежда в една изоставена варница, където Конрад се оттегля с жена си с намерението да запише своята студия за човешкия слух. Тази студия от години „витае“ в главата му, но на Конрад все нещо му пречи „да излее съдържанието на главата си върху хартията“. За тази цел той буквално малтретира всекидневно красивата си някога съпруга с експерименти за различни тонове и звуци до момента, в който напрежението между двамата катастрофално ескалира.
„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за последната седмица – 5-11 април. Ето и някои от акцентите в предаването от 11 април. В предаването „Семейно радио“ в събота художникът и ръководител на детски работилници по изобразително изкуство Христо Кърджилов отправи покана за..
Езикът на драматургията облича в думи добрата филмова идея и все пак, как се превръща тя в добър сценарий? Историята е това, което може да грабне зрителя или изцяло да го отблъсне. Какви са тънкостите в това тя да звучи достоверно и в същото време изкусно да изненадва и истински да докосва? Нека заедно разкрием какво е необходимо, за да бъдат положени..
На 12 април в зала 1 на Националния дворец на културата от 19.30 часа е премиерата на филма „Ханът и империята“. Прожекцията на филма е сред специалните събития в програмата на фестивала “Киномания“. С прожекцията се отбелязва 40-ата годишнина от официалното откриване на НДК. „Ханът и империята“, отново под режисурата на акад. Людмил..
Отлаганото на два пъти честване на вековния юбилей на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна ще се състои на 12 и 13 април. Това трябваше да стане на 12 март – датата, когато се навърши точно един век от създаването на първия професионален театър във Варна през 1921 година. Заради усложнената вирусна ситуация честването беше отложено с..
Българските художници, които живеят и работят в чужбина, са важни не само с творчеството си. А и с това, което отразяват в своето изкуство. Те са връзката на българската артсцена с международната. Произведенията им събират общности и различия, специфични чувствителности, контексти и гледни точки към тях. Даниела Костова е именно от тези артистични..
Доц. д-р Камен Козарев е български астрофизик. Той получава бакалавърска степен по астрофизика през 2005 г. от университета Уилямс Колидж в..
На 12 април в зала 1 на Националния дворец на културата от 19.30 часа е премиерата на филма „Ханът и империята“. Прожекцията на филма е сред..
Седмица след изборите за нов парламент основният въпрос отново е „кой“. В обръщенията си след изборите премиерът се извини два пъти на медиите, но не..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg