Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Съдбата на литературата за деца

Снимка: Pexels

Насърчаването на четенето днес често е обърнато към децата. Ползвайки обаче принципите на рекламата, то е толкова „гласовито“, че престава да върши работа и се превръща в акции по повод. Всички знаят, че четенето е важно, а децата четат все по-малко... 

В свое интервю за „Литературен вестник“ една от българските авторки на детски книги Юлия Спиридонова – Юлка споделя: 

„Електронните игри и телевизията научиха децата, че могат да получат захарче веднага, след малко ще има друго захарче… А след това и още едно… На кого му трябва съкровище, след като получава по едно захарче на всеки четири минути?“ 

Дали детската книга все още е съкровище за днешните деца? Какво се случва в последните години със съвременната българска детска литература? Как авторите се справят с нелеката задача да заинтригуват толкова информирани и знаещи малки читатели? Как се отнасят младите писатели към традицията и доколко се опират на нея? Кое е важното и същественото за една детска книга и какви са трудностите при писането за деца? Какви са тенденциите в литературата за деца, които се очертават? 

Много въпроси, които поставят началото на един по-дълъг разговор. Засега отговорите са на проф. д-р Светлана Стойчева, както и на авторката и издателката на детска литература Зорница Христова.

Чуйте повече в звуковия файл.




 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калина Христова

Калина Христова: Илюстрирам в дълбочина човешката душа

„Преобразяване“ – и в преносния и в буквален смисъл е същността на самостоятелната изложба на художничката Калина Христова, която можете да видите в галерия „Литъл Бърд плейс“. Преобразяване, защото продължава визуалните изследвания на авторката в областта на портретната рисунка, навлизайки още по-дълбоко в силните преживявания и човешките емоции в..

публикувано на 08.05.21 в 10:05
Петър и Георги Папакочеви

Сенките на забравените прадеди

„Сенките на забравените прадеди“ е възможна гледна точка към албуми, кутии или кашони със стари фотографии. Когато обаче фотографските архиви прехвърлят личното пространство, когато в тях се съхраняват забележителни състояния на забележителни личности, направени по забележителен начин, „прадедите“ придобиват статута на иконни образи, персонажи от..

публикувано на 07.05.21 в 19:45
Националните награди за сценични изкуства – „Икар“

Ива Тодорова: В театъра се експериментира смело, има вдъхновение

Въпреки трудните условия, в които театрите работят в последната година, Съюзът на артистите в България вече обяви номинациите за тазгодишните награди „Икар“. За 47-и път те ще бъдат присъдени на най-добрите постижения в сценичните изкуства. „Годината беше трудна и различна, но колкото и странно да звучи, тази година са излезли 90 нови..

публикувано на 07.05.21 в 14:05
Неориентируема история 1 и 2, 2021, инсталация

Намерени и пре-създадени истории

„Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници“ е названието на изложбата на Радостин Седевчев (с куратор Яра Бубнова), открита в НГ „Квадрат 500“ до 30 май. Художникът работи с намерени обекти, свидетелства за нечий минал живот, станали ненужни и анонимни след края му. Дневници, снимки, писма и прочие съдържат вълнения от случки и събития,..

публикувано на 07.05.21 в 13:55

„Тя, Цветана Манева“, разказана от Георги Тошев

Поглед навътре към Цветана Манева и към нейната мъдрост ни предлага журналистът, документалист и автор Георги Тошев. В съавторство с драматурга Яна Борисова той пише „Тя, Цветана Манева“ – първата автобиография на актрисата. В нея една от емблемите на българското кино и театър е разказана чрез думите на другите за нея. Но не под формата на..

публикувано на 07.05.21 в 13:16