Габриел Стоянов е балетист, хореограф, класически танцьор и не само – танцът е неделима част от съдбата му. През 2020 г. Габриел е приет да прави докторантура в Академията "А. Я. Ваганова” в Санкт Петербург.
За пътя от България до Швейцария и до Русия, за учителите и тяхната значима роля в живота, за любовта към балетното изкуство, за това какво го вдъхновява, и за Академията на руския балет "А. Я. Ваганова” – разказва в "Артефир" Габриел Стоянов:
Танцът като съдба
"Балетът очарова, възхищава естетиката, цялото съвършенството на формите... На 5-годишна възраст родителите ми ме заведоха във фолклорен ансамбъл "Росна китка". По някакъв начин те определиха така съдбата ми.
България също е известна със своите традиции в балета и на професионализъм в балетното изкуство. Музикалната академия "Панчо Владигеров ми е дала изключително много. Доц. Калина Богоева, която през всичките тези 6 години на моето обучение беше непрестанно до мен, ми е помогнала много.
Балетът е изкуството, което се е превърнало във визитна картичка на Русия. Академията "А. Я. Ваганова” е създадена през 1738 г. Тя успява до наши дни да съхрани цялата история, абсолютно всичко в класическия танц, което не се е загубило дори до наши дни. Ако по-рано формата е била по един начин, ако по-рано е гледано как артистите танцуват и колко са музикални, то и днес е по същия начин. Смятам, че Академията "А. Я. Ваганова” и до наши дни е един огромен пиедестал на балетното изкуство.
Получи се едно надграждане на материал, който ми е бил предаден от България."
Мярата за съвършенство в балета
"Като цяло смятам, че в балетния свят няма как да се постигне съвършенство – това е работа върху себе си през целия живот – и физически, и не само. Винаги трябва да се развиваме, трябва да има една добра основа, върху която да се гради. За нас това е Ваганова, разбира се. Но пък светът се развива в наше време, с годините балетният свят се развива много – не мисля, че може да се постигне съвършенство. По-скоро е непрестанна работа в стремеж към този връх."
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Снимки – личен профил във Фейсбук на Габриел Стоянов
"Сякаш все повече ми се мълчи", казва Станислава Станоева в интервю на Антония Апостолова с нея. Вероятно желанието да не говори е част от нещата предизвикали написването на нейната нова седма стихосбирка "Хляб, любов и други ангели". В нея тя разговаря директно с читателя. Непринуденият тон и темите, свързани с вълненията на повечето хора, правят..
В редакция "Хумор и сатира" се радваме на всяка нова атрактивна инициатива, но невинаги участваме. Какво забавление в метрото пропуснахме този път, може да научи всеки – облечен или не, в неделя, веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпълнени..
17-ото издание на MENAR се открива днес с йорданския филм "Дано да е момче!" – критика на патриархалните нрави в повечето страни на Близкия изток. Можете да го гледате днес (17 януари) в Дома на киното от 19.00 часа. Няколко са акцентите в таз годишното издание на фестивала – фокус "турско кино" с няколко продукции – къде драматични, къде..
Може ли всеки да бъде творец? Какво е творчество и защо ни е днес, когато имаме изкуствен интелект, който създава? Как да събудим творческото начало в нас, за да променим живота си? Около думата “творчество” в дискусията се включват Преслава Виденова, поетеса, Виктор Минчев, рекламист, Дамян Дамянов, художник, и Адрияна Михайлова, ПР експерт. Те..
Джани Родари , писателят, станал световноизвестен с незабравимите си книги "Приключенията на Лукчо", "Приказки по телефона" и "Граматика на фантазията", е роден през 1920 година в Северна Италия. Неговите произведения са сред първите обичани истории от детството. Няколко поколения български деца се радват и на стиховете на Джани Родари..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg