Това са истории за малките градчета, за това да искаш най-нужното и за (не)възможната промяна. На 8 март гражданските сдружения “Дишай, Девня“ и “За Земята“ организираха протестно шествие срещу изгарянето на отпадъци в България и мръсния въздух. Денят завърши с изложба в Дома на киното, озаглавена “Малки истории“. Тя показва борбата на седем жени от Девня за чист въздух.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци.
Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня.
Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За първи път в историята на този индустриален град граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
Мирена Иванова от “Дишай Девня“ разказва в “Нашият ден“ истории за малките градчета и болните теми на България.
“Борбата за (въздуха в Девня) е борба не само на местните жени, трябва да кажа, че се отнася за всички майки, жени, хора. Радвам се, че успяхме в един такъв ден да направим това събитие и да провокираме обществения интерес.“
“Моят мотив да се включа в сдружението и да бъда един от учредителите беше, че искам просто по-добър въздух за моите деца, за моето семейство. Искам с личния си пример да увлека и други хора, надявам се да се вдъхновят от нас, да променят нещо не само да чакаме и да недоволстваме срещу това, което се случва и което ни засяга като граждани. Имаме права съответно за това да живеем в по-чиста околна среда.“
“Девня е един мъничък град, при нас има изобилие на вода, има прекрасен извор, който представлява обект на туристически интереси, който е изключително живописно място. Изобщо град Девня е наследник на стария римски град – Марцианопол, в който се намира и уникалният за Европа “Музей на мозайките“. Всяко градче си има свой характер, своя душа, трябва да се опитаме да ги съхраним.“
“Надяваме се да има по-строг контрол върху това, което в момента работи като мобилна инсталация за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци. И дори това, което съществува, отново да се преразгледа решение за това дали работи съгласно всички правила. Борим се за измервателна станция в кв. “Повеляново“. Реагираме на всякакви инвестиционни намерения, свързани с това Девня и територията на общината да се третира като площадка за отпадъци. Против внасянето и изгарянето на отпадъци сме.“
“Аз съм читалищен библиотекар, екологичната тематика ми е много близка. Опитвам се да рециклирам вкъщи, в семейството, дори и на работното място. Имам две момчета на 12 и 14 години, ученици са. “
“Вярвам, че можем да променим нещата, иначе не бих се включила.“
Ваня Захариева също коментира темата в “Нашият ден“:
“Първото, което трябва да направим, което направихме от “Дишай, Девня“, е активните, будните граждани да застанем с лицето и с гласа си и да говорим за проблемите на града ни, да преодолеем страха. Не можем да крием, че хората в Девня се страхуват – да не бъдат нападнати, репресирани, да не им се стоварят впоследствие неочаквани проблеми на главата, да нямат проблеми на работното място.“
“Изписаха се много неща, особено в началото срещу нас. Тъкмо бяхме излезли на обществената сцена. Това е показателно, още нищо не бяхме направили, свършили и ни бяха нападнали. Но това ни даде сила, че сме на прав път, че сме докоснали някаква много болезнена нервна струна и точно това е нашият път, по който трябва да вървим – открити, смели. А иначе е трудно, лишаваме се от времето, което трябва да дадем на своите родители, на професията, на дома.“
“Нашата изложба се казва “Малки истории“. Всеки от нас има своята малка история. Моята малка история е, аз бях със съпруга си в Германия, изкарвали сме си хляба там, но винаги сме мислели като поостареем да се върнем в родината, да се грижим за родителите си.“
Разговорите можете да чуете от звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg