Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наградите „Гоя“ и испанската вълна в киното

Екипът на филма „Момичета“, който получи четири награди „Гоя“
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Момичета“ на режисьорката Пилар Паломеро беше отличен като най-добрия филм на 35-ото издание на испанските филмови награди „Гоя“. Драмата, която с историята си рисува един поколенчески портрет и беше номинирана в 11 категории, спечели отличията и за най-добър нов режисьор, оригинален сценарий и операторско майсторство.

На церемонията по връчването на тазгодишните награди „Гоя“, която се проведе както физически, така и онлайн, присъстваха най-големите звезди на испанското кино. С това те затвърдиха безспорните качества на киното в Испания и дадоха пример за това как творците могат да се поддържат във времена като днешните.


Испания е дом на първокласни режисьори, които са оставили незаличима следа във филмовото изкуство с работата си върху едни от най-великите кинопроизведения правени някога. Те са толкова талантливи, че едва ли има жанр, в който биха могли да се почувстват неудобно.

Испанките филми подчертават силата и възможностите на простата визия, светлина и пространство. Те често изследват сложното психологическо човешко подсъзнание, в някои случаи като представят интелигентни заплетени сюжети, които комбинират трагедии, съдби, съвпадения, любов и съперничество, а в други – като боравят с т.нар. магично-реалистична перспектива. В тях прозира и характерно чувство за хумор, което балансира между сатирата, пародията, поп изкуството и черната комедия.

Киното е несравнимо пътешествие за сетивата, а едва ли има кинокритик, който би отрекъл, че именно испанското кино умее фино, елегантно и с много чувство да играе по най-тънките струни на човешката душа.

Ако един зрител иска да се впусне в подобно блажено филмово пътешествие из киното на Испания, той най-вероятно би започнал приключението си от пионери като Луис Бунюел и Карлос Саура, след което би минал през доминиращите международната филмова сцена режисьори като Алмодовар, Алехандро Аменабар и Хулио Медем, и накрая със сигурност ще стигне до Алекс Пина. Създателят на най-гледания неанглоезичен филм в историята на Netflix, а именно – „La Casa de Papel“ („Къща от хартия“), е майстор в създаването на запомнящи се герои и може би именно това е причината този сериал да се превърне в истински феномен.


„La Casa de Papel“ прикова зрителите към екрана и ги накара да чувстват и размишляват над днешните капиталистически общества, които будят дълбоки противоречия, и по този начин измести американските блокбъстъри. Никога досега испански сериал не е успявал да привлече толкова голямо влияние. Подобно на Дали и превърналата се в символ маска с лика на художника, „La Casa de Papel“ вече се счита за емблема на Испания. Публиката симпатизира на героите на Пина, приема ги за свои приятели, вълнува се с тях и за тях. Сериалът печели награда „Еми“ и дори Стивън Кинг не крие, че е възхитен от сценария и следи всеки епизод.

През последните десетилетия испанските филми са неизменна част от световните филмови фестивали, а и от платформи като Netflix, с която Алекс Пина има дългогодишен договор за създаването на ексклузивно съдържание.

Какво в испанското кино подтиква зрители от цял свят да не откъсват очи от екрана – чуйте от киножурналистката и режисьорка Станислава Айви.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Дария Шушкова, Марина Ребека и Джошуа Гереро

"Мадам Бътерфлай" от Виена

В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..

публикувано на 01.02.25 в 08:00

"С образа на онези деца, които бяхме" гостува авторът Андрес Сааведра

 "С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..

публикувано на 31.01.25 в 16:29

Бориса Сарафова за моноспектакъла "Не, аз благодаря!" в Плевен

"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега текстът ще оживее за първи път на театрална сцена. "Намираме се във вътрешността на театъра. Точно в този ден театърът е празен. Всички са на турне в с. Тръстеник. Само гардеробиерката Невенка е..

публикувано на 31.01.25 в 16:25

"Стих, вокал и танц" – 33 години специалност "Балетна педагогика"

С концерт-спектакъла "Стих, вокал и танц" се отбелязват 33 години специалност "Балетна педагогика" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров". В навечерието на събитието, което ще се състои на 1 февруари (събота) от 18 ч. , в "Артефир" разговаряме с  примабалерината и балетен педагог, доайен на българската балетна школа – доц...

публикувано на 31.01.25 в 15:54
проф. Вера Бонева

Монография на Вера Бонева за Чудомир

Изследването на проф. Вера Бонева за Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967) "Въобщественик: Книга за Чудомир" разглежда "по-слабо интерпретирани аспекти на Чудомировото дело – педагогическата и краеведската му дейност, наставничеството му спрямо млади творци, пътуванията му в чужбина".  В монографията за първи път е разгледан подробно..

публикувано на 31.01.25 в 09:15