От 2013 година 21 март – рожденият ден на Йохан Себастиан Бах, е официален европейски Ден на старинната музика(Early Music Day) в чест на началото на пролетта и с почит към един от най-големите музикални гении на човечеството. С огромен брой концерти и събития денят се превръща в своеобразно континентално музикално тържество, което популяризира историческото наследство на Европа.
Изданията се провеждат с подкрепата на еврокомисарите по културата, ЮНЕСКО и прочути артисти като Жорди Савал, Уйлям Кристи, Рене Якобс. Старинната музика (тясно свързана с други изкуства като танц, театър и архитектура) е важна част от културата, завещана на европейците от техните предци. Понятието обхваща творби, създавани в продължение на повече от хилядолетие (записани или устно предадени) – от Ранното Средновековие до края на XVIII век. И въпреки, че някои композитори от тези векове са изключително популярни, голяма част от репертоара все още е непозната на съвременната публика. Денят на старинната музика се стреми да умножи познанията за музиката от Средновековието, Ренесанса и Барока и да приобщи към нея по-широки слушателски кръгове.
Идеята е на европейската Мрежа за старинна музика (REMA), която представлява 98 активни организации, базирани в 22 европейски държави, а „Неделният следобед“ се присъединява (в 14 часа) към този прекрасен ден с помощта на Европейския съюз за радио и телевизия – партньор на събитието от първото му издание през 2013 г.
Ще звучат записи от Фрибург, Швейцария, където всяко лято се провежда Международен фестивал за сакрална музика. Архивите на фестивала, любезно предоставени на Еврорадио през 2020 г. във връзка с пандемията, крият истински звукови съкровища, част от които програма „Христо Ботев“ ще сподели с почитателите на изисканата класика. Сред изпълнителите са Академията за стара музика от Берлин и холандският сопран Йоханет Зомер, италианският ансамбъл Il Giardino Armonico и швейцарският мецосопран Мари-Клод Шапюи, британският камерен вокален ансамбъл Stile antico.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg