Какви са най-оспорваните промени в Закона за устройство на територията?
Темата коментира в “Нашият ден“ Савин Ковачев, консултант по Закона за устройство на територията (ЗУТ), юрист, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството (2003-2009). Експерт по въпросите на устройството на територията, кадастъра и геодезията.
“Проблемът е, че може би в края на своя мандат Народното събрание прие един законопроект, който изменя една трета от текстовете на Закона, което означава, че явно този Закон е изживял времето си и колкото и да се опитваме да го закърпваме с някакви промени първоначалната логика, при която се е правил Законът, се е изгубила.“
“Законът е променян около 104 пъти, само през тази година вече е променян четири пъти. Това от само себе си говори, че действително има нужда от ново законодателство. Не е толкова важно колко пъти е променяна един закон, а как е променян и най-вече как е прилаган.“
Проблематични моменти в ЗУТ
“Проблематичните неща от гледна точка на архитектурната колегия са промените, свързани с принципите за определяне на височината на сградите, които според колегията ще доведат до едно не много естетично и красиво строителство.
Също така имаме промени, които дават възможност за разполагане на нежилищни помещения в жилищни сгради на първи, втори, трети и четвърти етаж. Досега това беше позволено само на партерните етажи.
Освен това има възможност за строителство на някои обекти вече без разрешение за строеж. Това законодателят го прави, желаейки да облекчи административната тежест върху гражданите. Но колегите от архитектурния бранш, както и от Камарата на инженерите, се притесняват, че с липсата на документация, придружаваща разрешението за строеж, могат да се направят доста пропуски, свързани с опасно и некачествено строителство.
Най-скандалните, според мен, промени, които предизвикаха и желание за вето, са свързани с едно много добро желание от законотворците да осигурят една добра инфраструктурна среда, в която да се развива новото застрояване на градовете. И това рефлектира в нормите, които забраняват вече издаване на разрешение за строеж в територии на населените места, за които няма приложена улична регулация. Това означава за територии, в които общината не е реализирала отчуждителните производства или не е накарала тези, които желаят да строят, да им подарят части от имотите си, за да направи някога върху тях улици.“
Повече за проблемите и неясните моменти в промените в ЗУТ можете да чуете от интервюто в звуковия файл.
Камарата на архитектите изброи своите мотиви за искането на вето на осем страници, определяйки някои текстове в закона като недобри и дори противоконституционни.
Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. д-р Борислав Борисов, зам.-председател на УС на Камарата на архитектите в България.
“Насочихме се към продължаване на нашите искания с предложение, което изпращаме до президента, до омбудсмана и до Висшия адвокатски съвет, да се прецени доколко е целесъобразно да се сезира Конституционния съд, така че по тези промени, които се считат, че противоречат на основния закон, компетентността, за което е на Конституционния съд, да се вземат съответните решения. Тук трябва да изтъкна, че това, което пояснявам, не е мое лично мнение, а е по волята на една голяма професионална архитектурна колегия, обединяваща многохилядни специалисти точно в сферата на ЗУТ. Мотивите си сме изразили и в писмото, с което запознахме президента, преди той да наложи вето по този Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията."
Основни проблеми
“Единият е свързан с много дискутираната алинея трета от член 24-ти от Закона за развитието на устройството и територията, тъй като с промените, които в Народното събрание се наложиха, реално не се променя височината, напротив има много сериозни рискове за потенциално увеличаване на плътността при конкретните застроявания. За намаляване на озеленяването, има екологични проблеми при реализацията на всеки конкретен инвестиционен проект. Естествено може да се стигне до по-малко въздух, по-малки отстояния между сградите в съседните поземлени имоти и т.н.
Другият проблем, който много сериозна беше дискутиран както на пресконференцията, така и в медиите, е този, свързан с новата норма, с която се регламентира, да не се издава разрешение за строеж, когато не е приложена уличната регулация, когато тя не е реализирана, и тогава закономерно възниква веднага въпросът, чие е задължението за прилагане на уличната регулация.“
Чисто нов Закон ли е нужен
“Ние възприемаме следния подход – от една страна, считаме, че има текущи промени, с които няма как да не сме в час. Имаме желанието по повод на действащото законодателства да се стремим, където е възможно, да усъвършенстваме нормите, но успоредно с това ще подготвяме и нова законодателна инициатива, за което се договорихме с другите професионални организации.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Мила Гиздова, старши експерт „Териториално развитие“ в Националното сдружение на общините в Република България:
“Искам да отбележа, че от страна на общините при нас в Сдружението не са постъпвали сигнали относно новите изменения. Разбира се, всеки път, когато излязат някакви изменения и допълнения в законите, ги уведомяваме по всички възможни наши комуникационни канали. До този момент при нас не са пристигали сигнали – положителни или, че усещат затруднения.
Винаги при такива по-радикални изменения първоначално се срещат затруднения, но тъй като не мисля, че някой от нас е компетентният орган, който да даде тълкувания точно на тези решения, може само да представим нашата гледна точка.
Към този момент, особено по отношение на уличната регулация, личното ми мнение е, че с тези изменения общините не абдикират от задълженията, тъй като те си остават. Виждам, че е дадена възможност и по инициатива на частен собственик да бъде изградена, но това е само като допълнителна възможност.
Нашите становища и нашите мнения са базирани на проучвания сред общините. Това, което аз мога да кажа, е мое лично мнение, тъй като не сме получавали сигнали. Според мен с промените се дава по-гъвкава възможност, за да се изградят тези улици. Настина разпоредбите може би не са точно конкретно ясни и ще доведе до различни тълкувания. Може би е редно да се издадат указания или някакъв друг вид (документ – бел.ред.) към наредба или нещо друго, което да регламентира точно в кои случаи и по какъв начин.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg