Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Акад. Владимир Овчаров: Постковидни усложнения – какво засяга вирусът

Снимка: архив

Колко и какви могат да бъдат усложненията върху организма след преболедуван Covid-19?

Акад. Владимир Овчаров коментира темата в рубриката “За здравето“ на “Семейно радио“:

“Увреждания има в много от системите. Сърдечният мускул се засяга, има описание на вируси, които се намират в клетките на сърдечния мускул – миокардиоцити, които ги разрушават. Почти всеки вече знае, че се увреждат кръвоносните съдове. Малките съдове се увреждат. Така че, когато има увреждане на съдовете, няма да бъдат увредени и други системи.

Установено за рецепторите за вируса е, че се намират на много места в храносмилателната система, започвайки от устната кухина, хранопровода, в стомаха, в тънките черва, в края на дебелото черво, в черния дроб. Да не говорим за дихателната система, там всеки знае какво става.

Има увреждания и в бъбреците, в отделителната система, има увреждания и в половата система. По-често е при мъжете в тестисите, там се намират тези рецептори за вируса.

Вирусът е установен и в матката при жените и във влагалището. От някои теоретици се поставя въпроса дали би се предавал и по полов път. В плацентата също са намерени вируси, няма проблем да преминат през плацетарната бариера в плода.“

Усложнения след Covid-19 върху нервната система

“Още в самото начало в Италия беше установено, че пациенти с Covid-19 имат странни движения, описани са епилептични припадъци, енцефалити и мозъчни инсулти. Няма проблем да навлезе вируса в нервната система.

Единият път е по кръвоносната система. В мозъка могат да се заселят много добре, много спокойно вируса на Covid-19. Много лесен път за вируса е през носната кухина. Обонянието – там има около 70 млн. клетки, с които възприемаме обонятелната информация, оттам навлиза в тях, разрушава ги, по тях влиза в обонятелната луковица и оттам до мозъка проблем няма.

Знаете, че около 89% от хората имат проблеми с промяна на вкуса и загуба на вкус. Има едни специални вкусови луковици, с които клетките се променят на 10-12 дена, но като се увредят, от тези клетки, които вирусът намира, веднага попадат в нервните влакна оттам достигат до ствола на мозъка. Това са пътища, по които вирусът навлиза в нервната система.“

Има ли лоша ваксина

“Няма такава. Логично погледнато, е точно така, тази която я има, да ни предпази. Първо, ние нямаме още опит, но това, което се постигна в тази една година, това е истинско научно постижение, с което може да се гордее човечеството, че успя за по-малко от година да се приготвят ваксини, които да са в състояние да блокират пандемията. Това е постижение.

Ваксините са два вида – на базата на RNK, те са истинско постижение в науката, другите са с вектор. Трябва да бъдем благодарни на тези, които ни дадоха тази възможност. Защото в историята пандемиите и епидемиите са унищожавали силите на дадени народи и са давали възможност да се промени историята. Човешката история се е променяла, включително и нашата. Една такава зловеща пандемия е намалила населението много и е било лесно да бъдем завладявани, покорявани и още. Спомням си преди години детския паралич колко осакатени деца имаше. Няма го вече това нещо. Това всичко е постижение на ваксините.“

Взели ли сме своите поуки от историята

“Има една древна поговорка. Този, който не се поучава от грешките на миналото, е осъден да ги преживее. Всяко нещо, което се случва в живота ни и в живота на обществото, трябва да го преценяваме и да се опитваме да избегнем в бъдеще тези грешки, които ще допускаме."

Д-р Иван Букарев се включи по темата в рубриката “Събуждане по телефона“ на “Семейно радио“ и разказва за усложненията, които е получил вследствие на преболедуван коронавирус:

“Възстановявам се от усложненията след прекаран коронавирус, които се появиха след активната фаза. Около два месеца след като излязох от болницата, получих аритмия, едно забавяне на пулса – брадикардия, което ме обезпокояваше. Всички колеги, с които говорих, казваха, че ще мине след около месец, два, три, но не мина. Трябваше да стигна до диагностични уточнения и съответната терапия. Като постковидно усложнение при мен се получи едно смущение в проводната тъкан между предсърдието и камерата и трябваше да си сложа един пейсмейкър, който регулира пулса и вече се занимавам с всичко, с което се занимавам и преди, но без големи натоварвания.“

Акад. Овчаров коментира още и темата за болестите, които биха могли да бъдат повлияни от импланти:

“Около 3 млн. души в света имат някакъв вид импланти. Стотици хиляди имат кохлеарни импланти, които има дават възможност да чуват. Има и ретинални импланти и човек, който не вижда, започва да вижда. Стотици хиляди имат импланти в мозъка при паркинсон. Това беше първият пробив, някъде около 80-те години на предишния век френски изследователи поставиха в мозъка. Имаше ефект, но се оказа, че има и други странични ефекти, пипането в мозъка не е проста работа – едно оправиш, можеш три да развалиш.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Паневропейска конференция обединява държави за енергийна солидарност

Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..

публикувано на 28.11.24 в 11:00

Как работата ви може да предизвика алергия: Рискове за ръцете през зимата

Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..

обновено на 28.11.24 в 09:39
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39