„Преди храната изразяваше откъде сме дошли. Сега за мнозина тя е там, където искаме да отидем, кои искаме да бъдем, как избираме да живеем", пише Джон Ланчестър в забележителното си есе „Мълчи и яж“.
Храната дава любопитна оптика в изследването на даден исторически период, особено пък домашно приготвената – тя хем е интимна сфера от живота, хем повече от всичко друго приобщава и свързва хората.
Тези особености на храната улавя Албена Шкодрова в новата си книга „Бунтовните готвачи“ (Rebellious Cooks and Recipe Writing in Communist Bulgaria), издадена от издателство „Блумсбъри“.
Книгата изследва един любопитен обект – тефтерите с рецепти, които мнозина у нас пазят в домовете си.
„Бунтовните готвачи“ е за готварските тефтери в комунистическа България и техните много, понякога неочаквани начини на употреба. – пише авторката. – За да я напиша, седях в много кухни из цяла България: в Шумен, Пловдив, Русе, от Преслав до Смолян, и от столицата до село Микрево. Дори в една българска кухня в Брюксел. Чудните ми събеседници ми дадоха да надникна в личните им кулинарни бележници, да пробвам резултата от някоя и друга любима рецепта, но и много повече от това: допуснаха ме до най-личното си пространство, до кухнята на собственото им ежедневие, десетилетия назад. Книгата разказва за очакваното и неочакваното, което открих там.“
Интересът на Шкодрова към темата е траен. Тя е автор на „Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ“, която отново чрез храната по оригинален начин ни предлага поглед към миналото и опит за равносметка.
В една силно идеологизирана среда размяната на рецепти, говоренето за храна, приготвянето "от нищо нещо" са не само безопасна форма на общуване, но и начин да отвоюваш лично пространство, да заявиш себе си, да натрупаш социален капитал или да си доставиш утеха.
В личните тефтери и записки се оглежда историята и големите трансформации на епохата – от индустриализацията и урбанизацията до еманципацията на жените и хроничния дефицит.
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
