„Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ на американския драматург Едуард Олби е една от най-емблематичните пиеси за неговото творчество. Той пише този текст през 1962 г., а една година по-късно „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ печели наградата „Тони“ за най-добра пиеса, а също и отличието на нюйоркската критика. През 1963 г. пиесата е номинирана за наградата „Пулицър”, но журито е разделено, Олби не получава отличието, но журито така и не успява да излъчи друг победител.
Няколко години по-късно излиза и едноименният филм с участието на с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън в главните роли. Екранизацията на режисьора Майк Никълс получава номинации в 13 категории и печели 5 статуетки „Оскар“.
Днес е трудно да се каже колко пъти тази пиеса е била поставяна на сцена, защото това е една от най-известните пиеси на Олби. Нещо повече – критиците често наричат „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ учебник по писане на драматургия.
Сега има ново книжно издание на „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“, отново в превод на Григор Павлов и с корицата на Капка Кънева.
„Цялостност и непоклатимост. Това са думите, които изникват в съзнанието ми при спомена за Едуард Олби. Някои биха назовали същото с латинизма „интегритет“, други биха се позовали на почтителното „стара школа“, а защо и да не се позовем на употребявания от него самия израз gravitas. Цялостните хора са рядкост, защото излъчват стоическо спокойствие пред преходността на живота“, пише режисьорът Явор Гърдев в своите бележки, включени в книгата.
Издателката Гергана Димитрова разказва защо на този драматургичен текст може да се гледа като на добра литература.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg