Шестимата ни полярници – Йордан Тодоров, Петър Сапунджиев, Емил Иванов, Николай Николов, Камен Недков и лекарят д-р Атанас Пелтеков, след около месец закъснение, на 14 април са напуснали района на Антарктика и вече са в Чили.
С уругвайски военен самолет антарктиците ни са пристигнали в най-южния чилийски град Пунта Аренас. Този самолет е извършил последния за сезона полет от о-в Кинг Джордж за Монтевидео.
Още от самото начало българската експедиция започна със закъснение. Испанският кораб „Есперидес“, с който бе планирано да пристигнат на о-в Ливингстън, въобще не е отплавал от Испания, поради случаи на Ковид-19 на част от екипажа. След двадесетдневна строга карантина в Пунта Аренас (всеки от шестимата е бил сам в хотелска стая и с доставяна храна до вратата), другият испански кораб „Сармиенто де Гамбоа“, превозва групата, преди закриването на съседната на българската испанска база „Хуан Карлос I“. Чилийският ледоразбивач „Акилес“, с когото бе предвидено отпътуването на българите от остров Ливингстън в края на март, също е бил карантиниран поради Ковид положителни проби на част от екипажа.
В края на сезона, преди настъпването на полярната зима, в района на Южношетландските острови, практически не е имало кораби. След като проф. Пимпирев установява контакт с Чилийския Антарктически институт, корабът „Лаутаро“ миналата седмица променя курса си и превозва полярниците ни, заплашени от зимуване, без запаси от храна и гориво, до най-големия остров в района Кинг Джордж, където има няколко целогодишни бази и летище.
„Независимо от логистичните проблеми, експедицията успя да изпълни всички планирани дейности. Бяха отстранени пораженията по съоръженията и постройките в базата, причинени от бурните ветрове, през времето, когато няма никой в базата и тя бе консервирана за предстоящата зима. Беше подготвена площадката за строителството на новия лабораторен блок, беше построен специален хангар за инсинератора, с който отпадъците се изгарят екологично, и бяха снети всички данни от целогодишно действащата научна апаратура, която регистрира климатични, сеизмични, мареографски и глациоложки събития, в района, когато базата не е обитаема.“ – сподели проф. д-р Христо Пимпирев, ръководител на всички български полярни експедиции и директор на Българския антарктически институт.
В Пунта Аренас нашите полярници няма да бъдат под карантина, очаква се завръщането им в България в 19 април.
Проф. Пимпирев получи наскоро наградата „Обединител на култури“ в Осмия конкурс „Светове и цветове“, организиран от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България. Престижното отличие проф. Христо Пимпирев получава заедно с Хавиер Качо – испански учен, физик, един от първите изследователи на озоновата дупка, доскорошен ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I“ на остров Ливингстън, който от години е известен писател, а няколко от книгите му са преведени и на български език.
Най-популярните книги на Хавиер Качо са: „Дългият поход към Южния полюс“, „Антарктида: озоновата дупка“; „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“, „Шакелтън, несломимия“, романа за живота на полярния изследовател и носител на Нобелова награда за мир Фритьоф Нансен: „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“, „Аз, Фрам“, в която главен герой е норвежкият кораб „Фрам“, пътешестващ до Северния и до Южния полюс с полярните изследователи Нансен, Свердруп и Амундсен.
Хавиер Качо е автор и на четири книги за деца, романът му „Приключенията на Пити на Антарктида“ е издаден и на български език.
Наградите „Светове и цветове“ се връчват на журналисти, творци и интелектуалци за цялостен принос в сближаването между културите на България и испаноезичния свят.
Поради епидемиологичната обстановка награждаването ще се осъществи като онлайн събитие до края на април.
Да си тръгнеш от селото или да се завърнеш в него? Как оцелява човешкото същество далече от онези места, които му позволяват да живее в себе си и как да се върне към тях? На тези теми говори в “Нашият ден“ фотографът, моторист и музикант Жоро Хаджиев, който открива забравените територии на България. Жоро Хаджиев е главен герой в..
Следпразнична и след правителствена България – възможните политически и културни посоки. От мнозинство или от лидери се нуждае промяната? “Лидери на промяната“ е проект на Фондация Фридрих Еберт. Програмата е разработена с цел да развие в участниците необходими компетенции, с които те да насърчават демократичния живот на местно,..
Денят на радиото и телевизията 7 май е професионален празник на всички отрасли на радиотехниката и свръзката в България и Русия. Денят се отбелязва по повод годишнината от откриването на радиото от руския учен Александър С. Попов на 7 май 1895 г. Медиите днес и тяхното съдържание коментира в “Нашият ден“ Даниел Киряков , създател на..
На 6 май честваме Деня на храбростта и празник на Българската армия. Традиционният военен парад в София ще бъде заменен с пеши строй пред Паметника на незнайния войн в столицата. Там ще бъде извършен и водосвет на знамената на Българската армия. В небето над София ще започнат демонстрациите с авиационна техника. Такива ще има и над..
Гергьовден, който се празнува днес, на 6 май, е сред най-почитаните български празници. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия . Чества се и като Празникът на овчаря. Св. Георги бил ревностен защитник на християнската вяра, заради което бил мъченически убит. Той се счита..
От 10 години Институтът за прогресивно образование разпространява у нас системата за обучение по математика Jump math. Учителите, решили да приложат..
Медиците бяха подложени на най-голямото натоварване по време на пандемията. Доколко е овладян рискът от професионално изпепеляване (Бърнаут). Кога..
Какво е реалността и как разбираме, че нещо е реално? – този въпрос занимава Ричард Докинс в книгата му The Magic of Reality. Информацията, която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
