Всяка година на 18 април се отбелязва Международният ден за опазване на паметниците на културата. България е една от най-богатите на недвижими културни ценности страни.
Дунавският римски лимес се готви да влезе в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. България се подготвя да стане част от най-големия единичен обект на световното културно наследство “Граници на Римската империя”.
Под Дунавски лимес (от латински limes, лимес, означава граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята. Той е основан от императорите Домициан и Траян.
Първоначално той се е разпростирал от горното течение на Дунав в днешна Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия до долното поречие на реката между днешна България и Румъния, която е и граница на римската провинция Мизия с Дакия. През 488 година лимесът по горното течение на Дунава е изоставен. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите.
Отбранителният район има за цел да ограничава и спира варварските нашествия от север и изток (славяни, даки, авари, хуни, готи и прочее) и се е състои от множество крепости, разположени по поречието на река Дунав.
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Людмил Вагалински, председател на Лимес комисията за България:
“Римският лимес или границите на древната Римска държава. Тя се е разпростирала над три континента – Европа, Азия и в Северна Африка. Огромна държава, повече от 20 съвременни държави. Този проект обхваща границите на древната Римска държава, на империята преди всичко. Идеята е те да бъдат включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Много амбициозна програма, донякъде частично реализирана. В Англия, където се започва от техния Римски лимес, вървейки на изток, част от Римо-германския лимес в днешна Германия. Продължавайки на изток, стигаме до Дунавския лимес.
Дунавският лимес за дълго време е бил северна граница на Римската държава с обща дължина около 2700 км, започвайки от Бавария и стигайки до Дунавската делта на днешна Румъния. На Балканите неговата дължина е около 1800 км, една значителна отсечка и в България лимесът е 471 км. Това е всъщност нашата северна граница – Дунавската ни граница.
Тази римска граница се развива доста успешно в относително дълго време от I до края на VI в. Това са около 600 г. Нашата римска граница е една от най-дългите и е много добре запазена, особено за периода късна античност – IV-VI в.
Опитваме се от доста време да не изоставаме от този процес. За доброто на нашите археологически обекти в Северна България по Дунава и всъщност, пазейки своето минало, развивайки този културен туризъм, за полза на местните общини, които не са много проспериращи. Факт е, че нямаме дори хубав път край Дунав, нещо, което римляните са направили още в I век, стъпвайки тук.“
Свършеното дотук
“Успяхме да върнем интереса на международната общност към българския участък от Дунавския лимес и да си вземем мястото, което през 90-те години бяхме позагубили покрай преходния период. През 2012 г. България за първи път беше домакин на Световния лимес конгрес. Това е един научен форум, на който се събират специалисти от цял свят, за да обсъждат Римския лимес. Тогава най-после успяхме да се преборим да бъдем домакини, проведохме го страшно успешно в Русе.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Руската федерация забрани две български медии и още 79 от ЕС да се разпространяват на територията ѝ. За България това са вестник "24 часа" и неговият сайт 24chasa.bg, както и новинарският сайт Mediapool.bg. Новината дойде от руското Външно министерство преди дни и е в отговор на решението на Европейския съюз да забрани руските медии – РИА "Новости",..
Село Анево се намира в Южна България и е единствено в община Сопот, област Пловдив. В периода 1974 - 1996 г. Анево е било квартал на град Сопот. Към днешна дата в селото живеят около 1000 жители. Счита се, че Анево възниква в края на XIV век след нахлуването на османците в българските земи, след като близката крепост "Аневско градище" е завзета от тях...
Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2. В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..
На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство". Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..
Насърчаването на младите хора с предприемачески дух да останат и да се развиват в България е от изключително значение за бъдещето на страната ни. За да задържим младите таланти в България, са необходими целенасочени усилия и промяна в нагласите и примера, който те получават. Пламен Попов, учредител и член на управителния съвет на Фондация..
21-вото издание на един от най-престижните международни фестивали за късометражно кино "В Двореца" (In the Palace) ще се проведе от 29 юни до 6 юли в..
Книгата "Корейското чудо халю" – как Южна Корея стана толкова популярна?" е изследване на Цветелина Борисова , насочено към успеха на южнокорейската..
Днес Софийската филхармония закрива сезона си с премиера на виртуозния концерт за пиано, оркестър и мъжки хор от Феручо Бузони в изпълнение на носителя на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
