Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

145 години от Априлското въстание

170 години от рождението на Тодор Каблешков

„Български въстаници 1876“ (картина на В. Антонов)
Снимка: Уикипедия

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.

Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1-2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръг.

Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.

Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.

Калъчевият мост в Копривщица, от където е даден първият изстрел по време на Априлското въстаниеИсторическо значение

Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България, разрешен с Руско-турската Освободителна война.

Априлското въстаниеКак ще бъде отбелязана днешната дата в Копривщица?

Кунка Неделева, директор дирекция „Музеи“ в Община Копривщица, разказва за подготовката в “Нашият ден“:

“Тази година, както всеки път, в Копривщица ще бъде отбелязана великата дата. Цикълът от тържества, посветен на 145-годишнината от Априлското въстание, започва още днес във възрожденското градче.

На историческия площад "20 април" среща ще си дадат Фондация „Васил Левски“, в лицето на председателя ѝ – проф. Пламен Павлов. Представители на Сдружение “Тодор Каблешков“. Академичният състав и Студентския съвет на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков“ и гражданите на Копривщица.

Ще поднесем венци и ще се преклоним пред величието и саможертвата на всички онези велики българи, пожертвали живота си за България.

Тази година в Копривщица е посветена не само на 145-годишнината от избухването на Априлското въстание, но и на 170 години от рождението на най-светлия български апостол на това въстание – Тодор Каблешков.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Атанас Чобанов: Дали ще стигнат микрофоните, когато всички започнат да говорят

Тази седмица главният редактор на разследващите сайтове „Bird.bg“ и „Биволъ“ Атанас Чобанов инициира петиция по повод подписаното споразумение за партньорство между телевизия „Европа“ и канала за международни новини „Евронюз“. Защо е нужна тази петиция и в каква медийна среда работят българските журналисти, коментира в „Мрежата“ по програма..

обновено на 08.05.21 в 18:26
Генералният директор на БНР Андон Балтаков

Андон Балтаков: Основният проблем е независимостта на финансирането на обществените медии

Генералният директор на БНР Андон Балтаков изпрати официално искане до парламентарната бюджетна комисия да бъде променен текстът от Закона за държавния бюджет, който позволява на Министерския съвет да орязва финансирането на общественото радио.  Бюджетът на БНР за 2021 г. вече е намален с близо 1 милион лева  с последното постановление на..

публикувано на 08.05.21 в 13:00

Противоконституционен ли е мораториумът върху решения на МС

През април парламентът наложи мораториум върху определени действия на държавните органи до избирането на нов Министерски съвет (МС) или назначаването на служебно правителство. Противоконституционен ли е този мораториум? Нарушени ли са принципите на правовата държава и разделението на властите? Темата коментира в “Законът и Темида“ д-р..

публикувано на 07.05.21 в 14:00
Проф. Венелин Терзиев и Анелия Торошанова в студиото на предаването “Законът и Темида“

В България условията за Отворена наука тепърва прохождат

В определението за Отворена наука се казва, че това е обобщаващо понятие за движението, което цели научните изследвания и резултати да станат достъпни за всички любознателни хора, аматьори и професионалисти. То обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на учените да обнародват..

публикувано на 07.05.21 в 13:20

Изчезващата България през фотообектива на Жоро Хаджиев

Да си тръгнеш от селото или да се завърнеш в него? Как оцелява човешкото същество далече от онези места, които му позволяват да живее в себе си и как да се върне към тях? На тези теми говори в “Нашият ден“ фотографът, моторист и музикант Жоро Хаджиев, който открива забравените територии на България. Жоро Хаджиев е главен герой в..

публикувано на 07.05.21 в 11:08