Моноклоналните антитела – същност и приложение

В медийното пространство все повече се чува споменаването на моноклонални антитела. Извършва се оценка на данните на няколко моноклонални антитела, които ще бъдат терапевтични възможности в следващите месеци, клиничните изпитвания на данните показват намаляване на хоспитализациите и смъртността при инфекцията от Covid-19.

Принципът на действие на тези антитела е да се свързват с шиповия протеин и да не му позволяват да се захване за стената на клетката и да навлезе в нея. Терапията представлява венозна инфузия.

Какво представляват моноклоналните антитела и къде се прилагат към този момент в областта на медицината?

Темите коментира проф. Златимир Коларов, ревматолог към Клиниката по ревматология към Университетската болница за активно лечение “Св. Иван Рилски“.

“Ще тръгна малко по-отдалеч, за да обясня как точно действат. Израз на гениалността на създателя на природата е възможността отделните клетки да обменят информация по между си. И те произвеждат дадена клетка по неизвестни причини много хармонично спрямо общата функция на организма, произвеждат белтъчна молекула, която живее в пространството в кръвта в биологичните течности няколко минути, но в тези няколко минути тя отива до друга съседна клетка и се свързва с белтък, т.нар. "рецептор" върху повърхността на другата клетка, с което се задейства нейният отговор.

В една от книгите си бях написал следното – чрез цитокините, тези междинни молекули, клетките обменят информация помежду си. Едната клетка задейства чрез белтъка другата клетка как да реагира. Това е едно огромно разнообразие от различни белтъчни молекули, с които поддържат вътрешна хармония, защитата и реакцията на клетките при определени условия.

Тези белтъци се наричат цитокини или медиатори, т.е. посредници. Една част от тях са т.нар. "противовъзпалителни", които предизвикват възпалителен отговор в организма, под влияние на различни външни въздействия.

Възпалението е биологична реакция, с която се стреми да се преодолеят тези патогенни въздействия, болестотворните. Но тъй като те, когато минат в по-голямо количество, могат да бъдат и болестотворни. И организмът е създал друга система, пак белтъци, които ги неутрализират. Те се свързват със съответния рецептор и го блокират и тази белтъчна молекула не може упражни своя биологичен ефект.

И тъй като те се пръскат в голямо количество под влияние на тази инфекция, те вече имат отзащитен или нормален за организма ефект, те стават патогенни и много болестотворни, много рискови.

И сега знам, че вървят точно тези проучвания. Моноклонални антитела – това е точно тази част от белтъчната молекула на неутрализиращите цитокина молекули, съвсем най-активната част, която се свързва с цитокина и го неутрализира, най-общо казано.

Тя може да се свърже и с белтъчната молекула върху повърхността на клетката, където цитокинът действа, и по този начин той да не може да упражни своя ефект. И това е принципът на съвременното лечение с биологични средства, което е нова ера в лечението изобщо. Не само на ревматичните болести, но много голяма част и в онкологичните болести. Сега навлиза в гастроентерологията, в дерматологията, почти във всички области на медицината.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.