В годината на изолация като че ли преоценихме значението на докосването – донякъде най-пренебрегнатото сетиво. Защо пренебрегнато ли? За всяко друго човекът е развил отделна сфера – музиката е създадена за наслада на слуха, живописта и скулптурата радват очите, за вкуса и обонянието се грижат фината гастрономия и парфюмерийната индустрия. Като че ли допирът е единственото сетиво, за което липсва отделна сфера на стимулация.
Има и друго – останалите четири сетива: зрението, слухът, вкусът и обонянието се намират близо до командния център – мозъка. За допира отговаря най-големият орган в тялото ни – нашата кожа. Тя хем ни осигурява естествена преграда и бариера, същевременно чрез нея получаваме емоционален контакт, обич и грижа от най-ранна възраст.
Колко важен и благотворен е контактът до кожата на майката се вижда ясно при метода „кожа в кожа“ или Кенгуру грижа, при който недоносените бебета и децата с увреждания се поставят върху гърдите на майката и там, вместо в кувьоз, преживяват критичния за адаптацията си период.
Кенгуру грижата се появява през 1978 г. в Богота, Колумбия поради липса на кувьози и легла, а в момента се прилага по цял свят, плахо и постепенно дори у нас. Повече за Кенгуру грижата и ползите от нея за бебето и майката, разказва д-р Бояна Петкова.
Как реагира мозъкът ни на сензорната информация и кои усещания активират отделянето на така любимия на всички ни окситоцин, разказва младият учен Богомил Пешев и подчертава нещо, което си струва да помним: „Ние сме господари на биологията си. Генетичният фактор е много важен, но не той определя поведението ни, ние имаме свободата да го изграждаме сами.“
Ние сме социални същества и докосването играе толкова базисна и съществена роля във взаимоотношенията ни, че си дадохме сметка за това, едва когато го изгубихме по време на изолацията. За всичко онова, което предаваме и получаваме чрез допир, разказва психолога Андрей Ганев.
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Изборите в Германия приключиха и те имат своите добри и лоши страни. Със сигурност от тук нататък това, което ще се случва в Германия, от която се очаква..
След определението на Конституционния съд за преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни..
Повече от три (направо почти четири) години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg